Читать «Аферата» онлайн - страница 35

Предположих, че е била паркирана на релсите на около двайсет метра северно от водната кула. Там можеха да се видят първите парченца стъкло. Представих си, че при удара на локомотива колата е летяла над петдесет метра, след което е паднала на земята и е започнала да се търкаля. Може би странично, превъртайки се от колелата на покрива и обратно, може би надлъжно, с муцуната напред. По мое мнение се бе разпаднала още при първия удар. Като при експлозия. А частите й се бяха разпръснали наоколо при търкалянето. Вероятно по същото време се бе възпламенило и горивото. Храсталаците край последните петдесет метра бяха силно обгорели, но най-големи бяха пораженията по дърветата, в които се беше удряла смачканата каросерия. От тях бяха останали само черни стволове и голи клони. Имах познати експерти по палежите, които биха могли да изчислят оборотите на търкалянето само от пътя на запаленото гориво.

Пелегрино твърдеше, че колата е синя; но той я беше виждал на дневна светлина. За мен беше пепеливосива под бледите лъчи на луната. Не успях да открия нито сантиметър незасегната от огъня повърхност, запазила следи от боя. Пред очите ми лежеше смачкана и тотално изгоряла купчина желязо. Бях се приготвил да я възприема като останки от автомобил просто защото не можех да си представя какво друго може да бъде.

Ако някой бе имал за цел да заличи някакви улики, успехът му беше пълен.

Прибрах се в хотела точно в един след полунощ и веднага си легнах. Нагласих будилника в главата си на седем сутринта. Вероятно по това време и Деверо щеше да е на крак, подготвяйки се за поредния работен ден, който би трябвало да започва в осем. Очевидно не беше от жените, които не държат на външния си вид, но едновременно с това беше служила в морската пехота, което означаваше прагматизъм. Заключението ми беше, че сутрешният й тоалет няма как да отнеме повече от час. Ако се събудех в седем, имах всички шансове да я хвана на закуска в съседното заведение. Дотам се простираха непосредствените ми планове. Нямах никаква представа какво ще й кажа.

* * *

Но стана така, че не спах до седем. Събудих се в шест от силно чукане по вратата. Не изпитах никакво въодушевление. Измъкнах се от леглото, навлякох панталона и отидох да отворя. Беше старецът. Съдържателят на хотела.

— Мистър Ричър? — попита той.

— Да?

— Радвам се, че попаднах на точния човек — рече той. — В този ранен час, имам предвид. Но винаги е добре да си сигурен.

— Какво желаете?

— Както вече ви казах, най-напред исках да установя самоличността ви.