Читать «Къщата» онлайн - страница 46

— Елейн смята, че подобно предположение е абсурдно. Миналата седмица изпрати Скот Коуви при мен. Съгласих се да поема защитата му.

— Ти?! Мислех, че си на почивка, Адам.

— Да, би трябвало да бъда, но очевидно Коуви има право да се притеснява. Полицията извършва разследване. Човекът се нуждае от защита.

— Значи разговорът е излишен.

— Не. Ако се предяви обвинение, защитата трябва да знае кои свидетели ще бъдат призовани. Ще поговоря с тази Тина.

— Така се чувствам по-добре — въздъхна с облекчение Хенри Спрейг. После се обърна към Помили: — Сутринта събрах всичко за ранната история на Кейп Код, което успях да намеря в папките на Фийби. Непрекъснато й казвах, че архивът й е ужасно объркан за човек, който пише чудесни статии и есета — засмя се той. — А тя ми отговаряше, че в хаоса й има ред. Ще ги донеса.

Влезе в къщата и след няколко минути се върна с купчина препълнени папки.

— Ще ги пазя и ще ви ги върна, преди да заминем — обеща Помили. Погледна с копнеж към папките. — Ще ми бъде страшно интересно да ги прегледам.

— Хенри, двамата с Помили сериозно обмисляме въпроса дали да не купим къщата „Помни“ — заяви Адам. — Бил ли си в нея след ремонта?

Изражението на Фийби Спрейг изведнъж се промени. В очите й се появи страх.

— Не искам да ходя в тази къща — извика тя. — Те ме накараха да вляза в океана. Ще направят същото и със съпругата на Адам.

— Ти се обърка, скъпа. Не си била там — търпеливо й обясни Хенри.

Фийби го погледна несигурно и отвърна:

— Мисля, че бях.

— Не, беше на брега близо до къщата. А това е съпругата на Адам.

— Така ли?

— Да, скъпа. — Той сниши глас. — Преди няколко седмици Фийби изчезна към осем часа вечерта. Всички тръгнаха да я търсят. Двамата с нея обичаме да се разхождаме по плажа и аз реших да отида с колата дотам. Намерих я във водата недалеч от къщата, в която живеете. Още няколко минути, и щеше да е късно.

— Не видях лицата им, но ги познавам — тъжно заяви Фийби Спрейг. — Искаха да ми причинят зло.

29

8 август

В понеделник сутринта Адам се обади в „Уейсайд“ и разбра, че сервитьорката на име Тина този ден е на смяна. После се свърза със Скот Коуви и си уреди среща с него в ресторанта.

Помили повика Ейми да дойде да се грижи за Хана, докато се рови в папките на Фийби Спрейг, защото много й се искаше да започне веднага.

— Няма да ти липсвам — усмихна се Адам. — Погледът ти е като на пират, преследващ кораб, пълен със злато.

— Престоят ни в къщата ми помага да се потопя в атмосферата на онези ранни дни — разпалено заяви Помили. — Знаеш ли например, че вратата на голямата гостна е толкова широка, понеже през нея е трябвало да може да мине ковчег?

— Това е страшно весело — отвърна Адам. — Баба ми е разказвала истории за старите къщи, в които е живяла. — Той замълча угрижено и продължи: — Трябва да тръгвам, за да се заема с новото си дело.

Помили хранеше Хана с каша. Адам целуна Помили по главата, потупа нежно Хана по крачето и отбеляза:

— Ти си прекалено мръсна, за да те целувам, сладурче.