Читать «Къщата» онлайн - страница 157

Хана се размърда. Помили се пресегна, взе я на ръце и я сложи на леглото при тях.

— Страхотна нощ, нали, сладурче? — попита я Помили.

Нат Куган позвъни по телефона, когато привършваха закуската.

— Не ми се искаше да ви притеснявам, но едва удържаме журналистите. Не смятате ли, че е по-добре да давате интервюта, след като нашите хора приключат с разследването?

След миг обаче телефонът отново иззвъня. Търсеха ги от някакъв телевизионен канал. Последваха още обаждания и накрая те изключиха телефона. Включиха го само за да може Помили да се обади на Джан Пейли, на семейство Спрейг и на Ейми.

След последния разговор Помили остави слушалката и се усмихна.

— Ейми звучи така, сякаш е друг човек. Баща й непрекъснато повтарял, че му се иска да притежава поне половината от здравия й разум. Казах й, че и аз мисля като него. През цялото време беше убедена, че Елейн е лъжкиня.

— Много опасна лъжкиня.

— Момичето иска да гледа Хана утре вечер, и то безплатно. Баща й щял да плати колата.

— Не можем да й откажем. Как е Фийби?

— Хенри й е обяснил, че сме в безопасност. Заявил й, че се гордее с нея, защото се е опитала да ни предупреди. — Помили замълча за момент, а после продължи: — Много ми е мъчно за тях.

— Знам — рече Адам и я прегърна.

— Джан ще дойде да ни види. Пожела да донесе нещо за обяд и предложи да вземе и пощата. Нямаше как да не се съглася.

Когато полицаите пристигнаха, за да направят снимки на тайното помещение, Адам и Помили изнесоха столове на скалата и сложиха Хана в количката. Океанът беше спокоен, пленителен. Малките вълни миеха брега, който беше учудващо чист, като се имаше предвид силната буря, разразила се предишната нощ. Помили беше сигурна, че ако някога сънува тази нощ, сънят винаги ще завършва с мига, в който Адам стисна ръцете й.

Помили вдигна очи към къщата и към „вдовишката площадка“. Металната лента върху комина блестеше, слънчевите лъчи се отразяваха в нея и проникваха през движещите се сенки, които облаците хвърляха върху покрива. Помили се чудеше дали е било оптическа измама, когато Ейми е сметнала, че я е видяла там.

— За какво си мислиш? — попита я Адам.

— Когато пиша историята за Мехитабел, ще спомена, че духът й за дълго е останал в къщата. Жената е чакала да се докаже, че е невинна, и детето й да се завърне.

— А ако тя все още не е напуснала къщата, би ли искала да живееш в нея? — попита я закачливо Адам.

— Много ми се ще да е останала — отвърна Помили. — Ще я купим, нали? За Хана ще е истинско удоволствие да прекарва лятото тук, както навремето е било с теб. А и аз харесвам тази къща. Тя е първата, която чувствам като свой собствен дом.

— Естествено, че ще я купим.

На обяд, няколко минути след като полицаите си тръгнаха, при тях пристигна Джан. Безмълвната й прегръдка казваше много неща.

— Имаше само едно писмо от Ирландия — съобщи им тя.

Помили веднага го отвори.

— От Филис е. О, вижте, тя наистина е направила задълбочени проучвания на родословието на баща ми.

В плика откриха свитък от данни за родословни връзки, свидетелства за раждане и смъртни актове, копия от статии, поместени в различни вестници, и няколко избелели снимки.