Читать «Къщата» онлайн - страница 156

Джон Нелсън зяпна.

— Елейн, какво става? За какво говори той? Нат, вие, разбира се, не…

— О, Джон, няма ли да млъкнеш? — сопна се Елейн и го погледна с презрение.

Последва дълго мълчание, докато двамата се взираха един в друг. После Ейми почувства, че баща й я хвана за ръката.

— Хайде, скъпа, стояхме тук достатъчно дълго. Време е да се прибираме вкъщи.

110

В четвъртък сутринта, когато Помили се събуди, лъчите на слънцето танцуваха по перваза на прозореца и се стрелкаха по широките дъски на пода. В главата й нахлуха спомените от предишната нощ. В ума й изплува моментът, когато осъзна, че е в безопасност, и двамата се прибраха вкъщи. Адам се обади в полицията, а тя изтича при Хана.

След като полицаите най-сетне си заминаха и двамата останаха сами, Адам и Помили дълго се прегръщаха и се редуваха да държат Хана на ръце. После, прекалено уморени, за да се сетят за ядене, внесоха люлката в спалнята, понеже не можеха да оставят Хана сама в детската, преди да се почисти и да се затвори завинаги тайното помещение.

Помили се огледа. Адам и Хана все още спяха. Отмести очи от единия към другия, наслаждавайки се на чудото, че е с тях, че е силна и невредима.

Ще съм в състояние да продължа да живея, помисли си тя. На Мехитабел и Андрю им е била отнета тази възможност.

Предишната нощ полицаите обиколиха тайното помещение и заявиха, че ще дойдат да направят снимки, които ще са им необходими като доказателство при бъдещите дела. Разгледаха и скелета. Сребърните катарами, които намериха между костите на ходилата, носеха инициалите „Т. Н.“ Тобаяс Найт.

Черепът беше хлътнал от едната страна, сякаш някой му беше нанесъл силен удар. Според мен капитан Фриман е изненадал Тобаяс Найт тук, разсъждаваше Помили. Навярно е разбрал или се е досетил относно истинската причина за нощните му посещения в къщата и го е убил, понеже подхранил лъжите, довели до гибелта на Мехитабел. После е оставил тялото заедно с откраднатия товар в тайното помещение. Сигурно е прозрял истината за невинността на съпругата си. Известно е, че е отплавал в бурята, обезумял от мъка.

Двете с Фийби не сме се лъгали. Мехитабел е била невинна. Тя е умряла, като е твърдяла, че е праведна, и е копнеела за бебето си. Когато пиша книгата, ще сложа името и на Фийби, защото тя толкова искаше да разкаже историята.

Усети, че Адам протегна ръка към нея и я прегърна. После я притегни към себе си.

— Снощи споменах ли ти, че си страхотна плувкиня? — попита я той. После шеговитостта изчезна от гласа му. — Миличка, само като си помисля колко тъп съм бил и че ти едва не умря заради мен, ми идва да се гръмна.

Тя допря пръст до устните си.

— Да не съм те чула да говориш такива неща. След като ми каза, че на записа с Боби няма никаква свирка на влак, започнах да се съмнявам. Но ти не знаеше какво точно чувам, ето защо не можех да те обвинявам, че ме смяташ за луда.