Читать «Къщата» онлайн - страница 145

Нат беше наясно как ще постъпи Тина. Щеше да отрича, докато я притиснат. Дано успееха да го направят тази вечер. Беше сигурен, че в крайна сметка ще открият Коуви, но не му се щеше да чака прекалено дълго.

— Не искам Тина да пострада — заяви Фред, като най-после наруши мълчанието. — Не бива никоя жена да си навлича неприятности само защото си пада по Коуви.

Вивиан Карпентър със сигурност си навлече неприятности, помисли си Нат.

Фред Хендин заяви:

— Снощи взех смарагдовия пръстен от кутията за бижута на Тина.

Следователят Бил Уолш запази състрадателното си изражение, когато Тина му се сопна:

— Сякаш живеем в нацистка Германия.

— Понякога се налага да молим невинни хора да ни помагат да разследваме престъпления — утешително отвърна Уолш. — Тина, вие непрекъснато поглеждате към багажа си. Нуждаете ли се от нещо?

— Не, чуйте ме, ако Фред не може да ме закара до Логан, ще взема такси, което ще ми струва цяло състояние.

— Според мен в това отвратително време полетът ви ще се забави. — Уолш вдигна слушалката. — С кои линии ще пътувате и кога излита самолетът ви?

Тина го слушаше, докато Уолш потвърди резервацията й. Когато затвори телефона, той се усмихваше доволно.

— Закъснението ще бъде най-малко час, Тина. Имаме достатъчно време.

След няколко минути при тях влезе Нат.

— Тина, ще ви прочета какви са правата ви като заподозряна.

Очевидно изненадана и объркана, Тина слушаше, невярваща на ушите си. После прочете и подписа документа, който Нат й даде, и се отказа от правото си на адвокат.

— Не се нуждая от адвокат. Не съм направила нищо. Ще ви обясня всичко.

— Тина, знаете ли каква е присъдата в този щат за съучастие в убийство?

— Какво ме интересува?

— Интересува ви, защото сте приели ценен пръстен, свален от пръста на жертвата.

— Това е лъжа.

— Пръстенът е бил у вас. Фред го е намерил и го е върнал на семейство Карпентър.

— Какво!

Тя се хвърли към купчината багаж в ъгъла на залата и сграбчи спортната си чанта. С рязко движение отвори ципа и извади някаква книга.

Една от онези имитации на кутии за бижута, помисли си Нат, понеже се оказа, че е куха, когато Тина я отвори. Цветът се отдръпна от лицето й.

— Жалък подлец — измърмори тя.

— Кой, Тина?

— Фред знае къде държа бижутата си — сопна му се тя. — Сигурно е взел… — Тя замълча.

— Какво е взел, Тина?

След дълга пауза жената отговори:

— Перлите, брошката, часовника и годежния пръстен, които ми подари.

— И това ли е всичко? Тина, ако продължавате да ни разигравате, ще ви обвиним в лъжесвидетелстване.

Тя дълго се взира в Нат. После седна и зарови лице в ръцете си.

Стенографката записа показанията на Тина. След трагичната смърт на съпругата си Скот Коуви потърсил утеха при нея и те отново се влюбили. Скот намерил смарагдовия пръстен в кутията за бижута на Вивиан и й го подарил като символ на бъдещия им съвместен живот. Но когато започнали да се разпространяват отвратителните слухове, решили, че е невъзможно Скот да си признае за лъжата. Споразумели се тя да продължи да се среща с Фред, докато историята се забрави.