Читать «Къщата» онлайн - страница 145
Мери Хигинс Кларк
Нат беше наясно как ще постъпи Тина. Щеше да отрича, докато я притиснат. Дано успееха да го направят тази вечер. Беше сигурен, че в крайна сметка ще открият Коуви, но не му се щеше да чака прекалено дълго.
— Не искам Тина да пострада — заяви Фред, като най-после наруши мълчанието. — Не бива никоя жена да си навлича неприятности само защото си пада по Коуви.
Вивиан Карпентър със сигурност си навлече неприятности, помисли си Нат.
Фред Хендин заяви:
— Снощи взех смарагдовия пръстен от кутията за бижута на Тина.
Следователят Бил Уолш запази състрадателното си изражение, когато Тина му се сопна:
— Сякаш живеем в нацистка Германия.
— Понякога се налага да молим невинни хора да ни помагат да разследваме престъпления — утешително отвърна Уолш. — Тина, вие непрекъснато поглеждате към багажа си. Нуждаете ли се от нещо?
— Не, чуйте ме, ако Фред не може да ме закара до Логан, ще взема такси, което ще ми струва цяло състояние.
— Според мен в това отвратително време полетът ви ще се забави. — Уолш вдигна слушалката. — С кои линии ще пътувате и кога излита самолетът ви?
Тина го слушаше, докато Уолш потвърди резервацията й. Когато затвори телефона, той се усмихваше доволно.
— Закъснението ще бъде най-малко час, Тина. Имаме достатъчно време.
След няколко минути при тях влезе Нат.
— Тина, ще ви прочета какви са правата ви като заподозряна.
Очевидно изненадана и объркана, Тина слушаше, невярваща на ушите си. После прочете и подписа документа, който Нат й даде, и се отказа от правото си на адвокат.
— Не се нуждая от адвокат. Не съм направила нищо. Ще ви обясня всичко.
— Тина, знаете ли каква е присъдата в този щат за съучастие в убийство?
— Какво ме интересува?
— Интересува ви, защото сте приели ценен пръстен, свален от пръста на жертвата.
— Това е лъжа.
— Пръстенът е бил у вас. Фред го е намерил и го е върнал на семейство Карпентър.
— Какво!
Тя се хвърли към купчината багаж в ъгъла на залата и сграбчи спортната си чанта. С рязко движение отвори ципа и извади някаква книга.
Една от онези имитации на кутии за бижута, помисли си Нат, понеже се оказа, че е куха, когато Тина я отвори. Цветът се отдръпна от лицето й.
— Жалък подлец — измърмори тя.
— Кой, Тина?
— Фред знае къде държа бижутата си — сопна му се тя. — Сигурно е взел… — Тя замълча.
— Какво е взел, Тина?
След дълга пауза жената отговори:
— Перлите, брошката, часовника и годежния пръстен, които ми подари.
— И това ли е всичко? Тина, ако продължавате да ни разигравате, ще ви обвиним в лъжесвидетелстване.
Тя дълго се взира в Нат. После седна и зарови лице в ръцете си.
Стенографката записа показанията на Тина. След трагичната смърт на съпругата си Скот Коуви потърсил утеха при нея и те отново се влюбили. Скот намерил смарагдовия пръстен в кутията за бижута на Вивиан и й го подарил като символ на бъдещия им съвместен живот. Но когато започнали да се разпространяват отвратителните слухове, решили, че е невъзможно Скот да си признае за лъжата. Споразумели се тя да продължи да се среща с Фред, докато историята се забрави.