Читать «Пълнолуние в Бландингс» онлайн - страница 3

— О, каза ми — отвърна лорд Емсуърт с тон на човек, който е преминал на по-маловажен въпрос. — Обясни ми подробно всички обстоятелства. Но какви бяха те напълно ми е излязло от ума. Май ставаше дума за някакви зайци.

— Зайци? — изхъхри полковникът.

— Така рече Хърмион.

— Защо, по дяволите, ще се тревожи Дора за зайци?

— Знам ли — отвърна графът с чувството, че се набърква в голяма мистерия. После нещо му просветна. — Може да са й яли цветята.

Полковник Уедж издаде кратко пръхтене и лорд Емсуърт си помисли с умиление за Императрицата.

— Сестра ти Дора живее на четвъртия етаж на Гроувнър Скуеър, „Уилтшир Хаус“. Това е блок в центъра на Лондон. Което ще рече, че там няма цветя.

— Тогава ми е трудно да проумея — съгласи се лордът, — какво общо могат да имат тук зайците. Я ми кажи — продължи той, обръщайки гръб на темата, която всъщност изобщо не бе привлякла интереса му, — правилно ли чух, че си получил писмо от Фреди?

— Не. Казах, че съм срещнал Фреди.

— Срещнал си го?

— На Пикадили. Беше с един пияндур — продължи полковникът, но мисълта му явно бе отправена към зайците.

— Пияндур?

Полковник Уедж имаше сприхав нрав и подобен задушевен разговор със стария нощен скитник не му се отразяваше добре. Навикът на последния да се държи като ехото на Швейцарските Алпи би могъл да изкара от кожа и по-търпелив човек.

— Да, един пияндур. Млад мъж, очевидно фиркан до козирката. Знаеш какво значи фиркан.

— О, да, да. Фиркан, да, именно. Но не може да си видял Фреди, драги — завъртя глава лорд Емсуърт. — Не, не Фреди. Може би някой друг.

Полковник Уедж стисна устни. По-слаб човек можеше даже и да скръцне със зъби и като нищо да схруска половината от тях.

— Фреди беше, казвам ти. Да не мислиш, че не мога да позная Фреди? — изпъчи гърди полковникът. — Защо, по дяволите, да не може да бъде Фреди?

— Той е в Америка — спокойно отвърна лорд Емсуърт.

— Не е в Америка.

— Там е — упорстваше графът. — Не си ли спомняш? Ожени се за дъщерята на един американски производител на кучешки бисквитки и отиде да живее в Америка.

— Но от седмици вече е в Англия.

— Боже мой! — възкликна лорд Емсуърт, явно разтревожен от новината.

— Тъст му го пратил да вдигне на крака английския клон на предприятието.

Лорд Емсуърт още веднъж призова всевишния. Идеята по-младият му син, Почитаемият² Фреди Трийпуд, да вдига на крака английски клонове на предприятия, му се видя почти невероятна. Годините на общуване с момчето го бяха оставили с впечатлението, че е достатъчно интелигентно, за да зейне, та да лапне нещо, но със сигурност не и повече.

— Жена му дошла с него, но заминала за Париж. Фреди идва тук утре.

Лорд Емсуърт изпълни бърз, конвулсивен подскок, после застина в странна поза. Както толкова много други бащи от английската аристокрация, той беше алергичен към по-младите синове и не му се нравеше особено да прекарва времето си с този, когото съдбата е решила да прибави към многочислената му челяд. Когато идваше в Бландингс, Фреди имаше навика да се разтакава наоколо като отегчена овца с очи, оцъклени над двадесет и девет сантиметровото му цигаре, което само по себе си винаги е било достатъчно да попари неговия рай.