Читать «Пълнолуние в Бландингс» онлайн - страница 2

— А-а, Егбърт — рече той вежливо и с явно нежелание се смъкна от парапета.

След дългото пътуване полковник Уедж беше решил да размърда кокали, надявайки се да остана насаме с природата. Шокиращото откритие, че това, което бе взел за куп стари дрехи е живо, при това родствено по линия на жена му, го накара да изостри тон и стойка.

— Я гледай, Кларънс, ти ли си бил? Какво, за бога, правиш тук по това време на нощта?

Лорд Емсуърт нямаше тайни от най-близките и скъпите си и отвърна, че си слуша свинята. Незнайно защо това признание накара събеседника му да трепне — като че се бе обадила стара рана. Егбърт Уедж отдавна хранеше убеждението, че главата на семейството, в което се бе оженил, постепенно и убедително се приближава към пълното кукундясване, но този път имаше сериозни причини да направи лъвски скок в тази посока.

— Слушаш си свинята? — повтори той зашеметен и спря за миг, за да преглътне информацията. — Най-добре е да влезеш и да си легнеш. Пак ще те тресне лумбагото.

— Май че си прав — съгласи се лорд Емсуърт и тръгна редом със зет си.

За известно време те се движиха по посока на къщата мълчаливо, всеки зает със собствените си мисли. После, както толкова често се случва в такива ситуации, и двамата проговориха в един глас. Полковникът казваше, че предишната вечер е срещнал Фреди, а лорд Емсуърт го питаше дали е ходил да види Мейбъл в Лондон.

Този въпрос озадачи полковника.

— Мейбъл?

— Така де, Дора — уточни лорд Емсуърт. — Забравих й името за момент. Сестра ми Дора.

— А, Дора? Разбира се, че не — отвърна малко раздразнено полковникът. — Когато отида до Лондон за един ден, за да прекарам приятно, не си губя времето да се виждам с Дора.

Изявлението бе от онези, които лорд Емсуърт напълно подкрепяше. То го накара да погледне на зет си като на мъж с вкус, прозорливост и характер.

— Разбира се, че не, драги, ами да, съвсем естествено — побърза да го подкрепи той. — Човек трябва да не е с всичкия си, за да го направи. Глупаво от моя страна, че те попитах. Онзи ден писах на Дора да ми намери художник, който да нарисува достоен портрет на свинята ми, а тя ми върна най-груб отговор, в който се казваше да не се правя на хахо. За бога, каква ужасна колекция от досаднички са дамската част на семейството ми. Само Дора би ми стигнала, но погледни и Констанс, а още повече Джулия. Обаче върха на всичко е Хърмион.

— Жена ми — натърти полковник Уедж.

— Да — лорд Емсуърт го потупа съчувствено по ръката. — Я чакай — замисли се той, — защо те попитах дали си се срещал с Дора? А да, Хърмион получила тази сутрин писмо от нея. Дора била много обезпокоена.

— Защо? — попита полковникът.

— О, много обезпокоена.

— За какво? — настояваше на своето първият.

— Нямам представа.

— Хърмион не ти ли каза? — направи и трети опит да получи информация запасният воин на Британската империя.