Читать «Клариса» онлайн - страница 18

Мъжът я погледна слисано.

— Някога е бил любимец на крал Хенри и е оглавявал войската му. Един ден, когато повел войниците към Уелс, узнал, че лорд Роджър Чатауърт е отвлякъл сестра му и я държи в плен…

— Какво ме интересуват враждите между благородниците? — изсъска ядно тя. — Сигурно много невинни хора са пролели кръвта си, за да задоволят кръвожадността на високопоставените.

— Никой не е загинал — възрази мъжът, изненадан от избухването й. — Лорд Роджър заплашил да убие сестра му и лорд Рейн се оттеглил. Тогава кралят го обявил за предател, защото се възползвал от кралските войници, за да удовлетвори личната си жажда за мъст.

— Стига с тези лордове! — ядоса се още повече Клариса. — Ние имаме само един господар и това е кралят. Прав е бил да обяви онзи там за предател, хиляди пъти прав! Никой няма право да използва войниците на добрия крал Хенри за личните си вражди! Значи затова се е скрил в гората и командва гази дружина убийци. Я ми кажи — убива ли ги, когато усети жажда за кръв, или се задоволява да му сервират яденето на сребърни чинии?

Този път мъжът избухна в смях. Най-после беше проумял защо малката му спътница е толкова лошо настроена към лорд Рейн. Без съмнение, тя познаваше само двама лордове — Панел и баща му. Затова мереше всички останали със същия аршин и имаше всички основания да изпитва отвращение към лорд Рейн.

— Заповядайте, слезте от коня — покани ги Рейн, хвана юздите и кимна приветливо на уморения мъж на седлото.

Първата мисъл на Клариса беше: този мъж може да пее! Всеки мъж с толкова дълбок, плътен глас имаше дарбата да пее. Ала в следващия миг дружелюбието й отлетя някъде много далеч.

— Ела тук, момче, и дай да те разгледам — продължи властно Рейн. — Изглеждаш ми слабичък. Можеш ли да работиш?

Клариса никога не беше седяла с разкрачени крака на гърба на кон и вътрешната страна на бедрата й беше разранена от продължителната езда. Тя се опита да скочи от гърба на коня, за да покаже сръчността си, но вцепенените крака отказаха да й служат и левият, и без това неоздравял от скока от прозореца, се подви. Едва не се просна на земята.

Рейн светкавично протегна ръка и я подкрепи. Клариса се смая, защото тялото й реагира веднага на мъжката близост. Опита се да си припомни, че този мъж олицетворява всичко, което тя мрази и презира, но не постигна много.

— Махнете ръката си от мен! — изфуча сърдито тя и видя учудването, изписало се на красивото му лице. Рейн я пусна и тя се залови за седлото, за да не се свлече на земята. Глупавият кон се подплаши и едва не я повлече след себе си.

— Е, щом все пак успя да се задържиш на краката си — заговори Рейн с весело святкащи сини очи и дълбок глас, който пропълзя по тялото й като разтопена мед, — ще благоволиш ли да ни разкажеш нещо за себе си?

— Това е всичко, което трябва да знаете за мен, благороднико! — изсъска гневно тя, извади ножа си от ножницата и го насочи към сърцето му, отвратена от безгрижната му увереност, че тя не означава нищо, докато той е дар от Бога за бедните земни жители.