Читать «Клариса» онлайн - страница 16

— Ще чакаме тук до сутринта — проговори шепнешком той. — Те искат да разберат кои сме и едва тогава ще ни пуснат в лагера. Седни тук, момче — прибави по-високо той. — Ще спим под дървото.

Клариса не можа да заспи. Увита в наметката си, тя лежеше тихо и се взираше в огромната корона на дървото над главата си. Беше преживяла страшни неща и не можеше да се отърси от горчивия спомен за убийството на баща си. Само заради каприза на един благородник тя беше прогонена далече от дома си, в тази студена, страшна гора, а баща й беше загубил живота си! При тази мисъл в гърдите й лумна луд гняв и тя забрави страха и мъката си. Щеше да преодолее тази криза и един ден да си отмъсти жестоко на Панел и на всички като него.

При първата утринна светлина двамата се качиха отново на коня и продължиха бавно пътя си през кралската гора.

ТРЕТА ГЛАВА

След като се промъкваха дълго през гъстите храсталаци и нападалите дървета, следвайки незабележима пътека, Клариса започна да чува гласове.

— Мъжете разговарят помежду си — прошепна тя в ухото на придружителя си.

Мъжът я погледна невярващо през рамо, защото не чуваше нищо освен воя на вятъра. Мина доста време, преди и той да чуе човешките гласове.

Изведнъж гъстият храсталак свърши и пред очите им се разкри истинско малко село от палатки и грубо сковани и замазани къщурки. Сивокос мъж с дълбок стар белег, който започваше от слепоочието и свършваше чак на шията, се втурна зарадвано към тях.

— Срещнахте ли някого по пътя, братко? — попита сърдечно той и когато брат му поклати глава, се обърна да разгледа Клариса. — Това ли е момчето?

Тя спря да диша. Погледът на мъжа беше пронизващ и тя се боеше, че той ще открие веднага истинската й самоличност. Почувства безкрайно облекчение, когато старецът кимна и отново се обърна към брат си, очевидно доволен от огледа.

— Рейн те чака — каза тихо той. — Остави момчето при него и ела пак тук. Ще тръгна с теб, за да ти разкажа новините по пътя.

Мъжът кимна и обърна коня си в посоката, която бе посочил брат му.

— Той изобщо не помисли, че не съм момче — прошепна Клариса, отчасти зарадвана, отчасти обидена. — А кой е Рейн?

— Той е водачът на пъстрата група. При тях е едва от няколко седмици, но много бързо успя да ги научи на дисциплина. Ако имаш намерение да останеш тук, трябва да му се подчиняваш, защото ще ти дърпа ушите.

— Кралят на обезправените — пошепна замечтано Клариса. — Сигурно е ужасен. Нали не е… убиец? — попита уплашено тя.

Мъжът я погледна и избухна в тих смях. Бързата промяна в настроението й беше толкова типична за момиче! Ала като видя лицето й, усмивката замръзна на устата му. Проследи погледа й и също зяпна смаяно.

На ниско столче, без риза, седеше мъжът, който без съмнение беше водачът на групата мъже, събрани около него. Внушителен мъж, не особено едър, но с огромни мускули, широки гърди и мощни бедра, които заплашваха да разкъсат плата на черния клин. Мъжът точеше меча си и дори само фактът, че през януари не носеше риза в студената, лишена от слънце гора, беше учудващ; но дори от това разстояние Клариса можеше да види, че кожата му е покрита със ситни капчици пот.