Читать «Клариса» онлайн - страница 19

Смаян от враждебността на момчето, Рейн не обърна внимание на тънката кама, която се стрелна към него, и не успя да я избегне достатъчно бързо. Острието се заби в тялото му — не в сърцето, където се целеше Клариса, а в ръката точно под рамото.

Изумена от стореното, Клариса замръзна на мястото си и се загледа като хипнотизирана в кръвта, която бавно се процеждаше от раната на голата ръка. Никога в живота си не беше нападала човек с нож!

Ала не й остана много време да размишлява над глупавата си постъпка. Преди да измисли някакво извинение или да се обърне, за да избяга, Рейн Аскот вече я беше сграбчил за панталона и я хвърли с главата надолу на коравата горска земя. Устата й беше широко отворена и при падането зъбите й събраха като лопата гнилите листа, праха и всички нечистотии по земята. Устата й се напълни и тя едва не се задави.

— Е, какво ще стане сега, малък дяволе? — попита зад гърба й Рейн.

Клариса седна на земята и започна с две ръце за вади нечистотиите от устата си. Тази гадост й пречеше да диша! След като се изчисти, тя разтърка левия си глезен и едва не извика от силната болка. Когато обърна поглед към лорд Рейн, видя, че той е застанал в края на дългата пързалка, която самата тя беше създала при падането си. Браздата беше доста дълбока и гневът й избухна с нова сила. Рейн Аскот, този достоен за презрение благородник, беше заобиколен от купчина мръсни, парцаливи мъже и жени, които се смееха и й показваха изгнилите си зъби. Очевидно бяха дошли да се позабавляват с бедата й. Самият Рейн се смееше по-гръмко от всички и от двете страни на устата му се бяха показали прекрасни трапчинки. Дори тази гледка не беше в състояние да умири гнева на Клариса.

— Овладей се — заговори успокоително мъжът, който я бе довел в гората, и й помогна да стане. — Дръж си езика зад зъбите или ще те изхвърлят оттук!

Клариса понечи да му отговори, но първо трябваше да отстрани клончето, заклещило се между небцето и бузата й. Така пропусна шанса си.

Мъжът се възползва от състоянието й, за да заговори с Рейн. Пръстите му останаха впити в рамото на Клариса, за да й напомнят да мълчи. Той трябваше да извиси глас до крайност, за да може да надвика всеобщия смях.

— Моля ви, милорд, простете на момчето. Вчера един благородник уби баща му и запали къщата им. То има всички основания да мрази благородниците и се боя, че тази омраза се простира върху всички хора от вашето съсловие.

Рейн веднага престана да се смее и загледа съчувствено Клариса. Това я накара да изкриви лице и да му обърне гръб. Нямаше нужда от благородното му съчувствие!

— Кой рицар е извършил това ужасно деяние? — попита строго Рейн.

— Синът на граф Уолдънхем.

Рейс се изплю презрително на земята, лицето му се разкриви в грозна гримаса, красивите му устни се опънаха в тънка линия.

— Панел — проговори той с глас, който издаваше обзелото го отвращение. — Този мъж не заслужава благородническата титла. Той изобщо не е мъж. Ела с мен, момче, и аз ще ти докажа, че не всички аристократи са омесени от това тесто. Трябва ми паж и мисля, че ти си много подходящ за тази почетна служба.