Читать «Клариса» онлайн - страница 154

— Дайте ми го — проговори с безкрайна умора Роджър, наведе се и взе тялото на мъртвия си брат от ръцете й. — Сега Брайън е мой.

Клариса се изправи като замаяна, без да обръща внимание на кървавите петна по роклята си, и проследи как Роджър натовари трупа на Брайън на коня си и го поведе към края на гората.

— Какво става тук, Клариса? — попита слисано Джослин. — Защо Чатауърт отнесе тялото на Рейн?

Клариса се обърна към слугинята си и очите й се разшириха от ужас.

— Господи, едва не забравих Рейн! Къде е той? Не вярвам, че доброволно се е съгласил Брайън да облече бронята му.

Тримата се разтичаха и скоро откриха Рейн, заспал под едно дърво, без броня, само с кожения елек. Клариса видя, че тялото му е извито под неестествен ъгъл, и се стресна до смърт.

— Отровили са го! — изплака тя и се втурна към него. Крайниците му бяха топли, следователно беше жив, но ако не го бяха намерили толкова скоро, сигурно щеше да умре.

— Веднага повикай Розамунд — нареди тя, без да се обръща към Джоан, после коленичи до мъжа си и започна да го пляска по бузите, за да го свести. Усилията й не дадоха резултат, дори крясъците й не го събудиха. — Помогни ми да го изправим, по дяволите!

Джослин и Клариса положиха много усилия, докато изправят на крака безжизненото тяло на Рейн. Розамунд дойде много скоро. След като огледа набързо спящия, тя се обърна към Джос с разширени от страх очи.

— А аз се надявах, че е станала някаква грешка! Преди два дни ми откраднаха опиума. Крадецът очевидно не е знаел как да си послужи с него…

— Опиум ли? — попита сърдито Клариса. — Но това е средство за сън! Снаха ми също го използва.

— Вярно е, опиумът се използва често — потвърди Розамунд. — За съжаление повечето хора не знаят, че ако вземе повече от определената доза, човек може и да не се събуди.

Клариса я погледна ужасено.

— Значи ти смяташ, че Брайън Чатауърт е дал на Рейн твърде голяма доза опиум?

— И един напръстник е прекалено много. Трябва да приемем, че Рейн е погълнал свръхдоза опиум. Да вървим в лагера. Чака ни много работа.

Мина цял ден, преди да прочистят тялото на Рейн от отровата. Розамунд непрестанно наливаше в устата му отвратително миришещи билкови отвари, за да го накара да повръща и да изпразни червата си. Мъжете трябваше постоянно да го развеждат в кръг и да го държат буден.

— Искам да спя, оставете ме да спя — мънкаше сърдито Рейн, но нямаше сили да се противи.

Клариса тичаше напред-назад, окуражаваше мъжете да го развеждат пред шатрата, наливаше в устата му билковите отвари. След няколко часа той стъпи по-здраво на краката си и се опита да ходи сам. В тялото му вече нямаше никаква храна и Розамунд му нареди да пие с литри чиста вода, надявайки се да изчисти и последната капчица отрова. Рейн се събуди окончателно и запротестира шумно срещу заповедите й.

— Ти си тук? — попита по едно време той и погледна смаяно Клариса. — Не си ме напуснала?

— Трябваше да го направя, но сглупих — изфуча разярено тя. — Пий вода, какво чакаш!

Мина и вторият ден. Надвечер Розамунд най-сетне разреши на пациента си да поспи и двамата с Джослин също се оттеглиха в шатрата си. Макар и изтощена до смърт, Клариса настани мъжа си в леглото, зави го и излезе навън, за да благодари на хората в лагера за помощта им.