Читать «Клариса» онлайн - страница 156

— Вие гледахте бебето ми, докато беше болно — рече трогнато една жена.

— Вие погребахте малката ми дъщеря — каза друга.

Когато дойде времето за сбогуване, Рейн застана тихо зад жена си, сложил ръка на рамото й. В очите му светеше гордост.

— Не се бави много. Върни се при мен — помоли тихо той, целуна я за последен път и я вдигна на седлото.

Клариса потегли към края на гората. На първия завой се обърна за последен път назад и замаха за сбогом на обитателите на лагера, докато фигурите им се скриха зад дърветата.

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Цели две седмици Клариса беше безкрайно щастлива и доволна да се занимава с дъщеря си и да измисля приспивни песни за нея и сина на Джудит. Тя пишеше дълги, пламенни писма на Рейн, описваше му прелестите на дъщеря им и товареше пратениците с лекарства за Розамунд. Един от рицарите се върна с вестта, че Бланш била заловена да краде и мъжете я изгонили от лагера. Клариса не изпита очакваната радост, дори се разтревожи от по-нататъшната съдба на „съперницата“ си.

След две благословени седмици тя започна да усеща болезнено липсата на Рейн и един ден излезе от детската стая, за да говори сериозно със семейството си.

— Джудит ми каза, че си се върнала — пошегува се Гевин, който я срещна в коридора. — Но не й повярвах, защото така и не дойде да ме поздравиш. Ела с мен при соколаря. Джудит тъкмо се пазари с него.

— Как мислиш, Саймън, дали кралят ще хареса този ястреб? — попита сериозно Джудит, застанала пред сивокосия стар соколар.

— Разбира се, милейди. В цялата страна няма да намерите по-добър. — Джудит сложи на ръката си голямата, покрита с качулка хищна птица и я огледа внимателно.

— Да не си решила да я изпратиш като подарък на краля? — попита изненадано Клариса.

— Трябва да направим още един опит да го умилостивим — обясни спокойно Джудит. — След смъртта на Брайън и бременността на Фиона името Аскот е станало още по-омразно за краля.

— А откакто умря кралицата… — започна намръщено Гевин.

— Кралица Елизабет е мъртва? — извика с мощния си глас Клариса и ястребът разпери уплашено крила. Джудит едва успя да го успокои. — Прощавайте — промърмори смутено Клариса. Тя нямаше понятие от отглеждане на ловни соколи. — Вестта за смъртта на кралицата ме изненада много и…

— Хенри загуби най-големия си син и жена си само за една година. На всичко отгоре семейството на овдовялата му снаха заплашва, че ще си поиска обратно зестрата. Оттогава кралят седи в покоите си и размишлява. Не пуска никого при себе си, иначе щях да замина за Лондон и да говоря с него.

— И за какво щеше да го помолиш? — попита тихо Клариса и в очите й блесна надежда.

— Искам да сложим край на тази вражда — отговори спокойно Гевин. — Един от нашето семейство загина, Чатауърт загуби брат си и смятам, че това е напълно достатъчно. Ако мога да говоря с краля, ще се опитам да го убедя да помилва Рейн.

— А какво ще стане с Майлс? — попита страхливо Клариса.

— Той е обезчестил Фиона Чатауърт и се съмнявам, че брат й ще му прости това зло.