Читать «Клариса» онлайн - страница 153

Тя махна на Джоан и закрачи безшумно към полянката, където трябваше да се състои двубоят. Почти беше стигнала, когато Джоан улови ръката й, за да я спре.

— По-добре не гледайте — прошепна разплакано слугинята. — Чатауърт е безмилостен.

Клариса я погледна втренчено, после се освободи от ръката й и се втурна към полянката.

— Джос! — извика задавено Джоан. — Спри я, моля те!

— Това не е битка, а клане — заговори твърдо той и я погледна право в очите. — Сигурно гневът на Роджър е бил по-могъщ и му е придал нечовешка сила. Каквато и да е причината, трябва да знаеш, че Рейн губи двубоя.

Клариса го блъсна с все сила.

— Рейн е мой — и в живота, и в смъртта! Пусни ме да ида при него!

Джослин погледна безпомощно Джоан и се отстрани, за да направи път на Клариса.

Въпреки предупрежденията на двамата си приятели, Клариса не беше подготвена за сцената, която се разиграваше на полянката. Двамата противници бяха слезли от конете и се биеха с мечовете си. Бронята на Рейн беше цялата в кръв. Златните леопарди, гербът на семейство Аскот, изобщо не се виждаха. Лявата ръка на Рейн висеше сякаш на един конец, но той продължаваше да се бие смело с десницата си. Роджър Чатауърт очевидно се наслаждаваше на безпомощния, непрекъснато отслабващ противник и си играеше с него на котка и мишка.

— Той умира — проговори глухо Клариса. Рейн имаше такова доверие в рицарската си чест, а сега трябваше да умре като звяр в клетка, зависим от милостта на Чатауърт, дълбоко унизен. Клариса понечи да се втурне към мъжа си, но Джослин успя да я задържи.

— Рейн! — изпищя тя.

Роджър Чатауърт се обърна и я видя. Макар че лицето му беше скрито зад наличника, Клариса усети, че мъжът е разбрал мъката й. Той описа бърз полукръг, вдигна бойната си брадва и със силен вик я заби в кръста на противника си.

Рейн остана неподвижен, после политна напред и падна по лице в праха. Рухна като отсечено дърво и земята потрепери. Роджър застана мълчаливо над поваления враг.

Клариса се откъсна от Джос и изскочи като безумна на полянката. Коленичи пред обезобразеното тяло на съпруга си, вдигна главата му и я сложи в скута си. В очите й нямаше сълзи. Усещаше само как тялото й бързо изстива, сякаш собствената й кръв изтичаше и попиваше в земята.

Бавно и много внимателно тя вдигна главата на Рейн и свали шлема му. Погледна лицето му и от гърлото й се изтръгна дрезгав вик.

Уплахата на Клариса накара Роджър да се обърне още веднъж към падналия противник. В първия момент победителят не повярва на очите си, после отметна глава назад и нададе безумен вик. Реакцията му беше същата като на Рейн, когато бе получил вестта за смъртта на Мери.

— Живот за живот — прошепна умиращият Брайън и отпусна глава в скута на Клариса. — Сега вече Мери може да почива в мир.

Клариса вдигна треперещата си ръка и помилва запотените му бузи. Момъкът й благодари с топъл поглед, после изпусна последния си дъх и лицето му застина в маската на смъртта.