Читать «Клариса» онлайн - страница 149

— Време е да ставате. Лорд Стивън е получил вести от Шотландия и смята да напусне лагера.

— Да не е нещо лошо? — попита разтревожено Клариса и скочи от леглото. Гърбът я болеше ужасно и тя прокле наум Рейн, които очевидно смяташе, че жена му е нещо като кърпа и може да я увива около тялото си според желанията си — единият крак тук, другият там, ръцете на трета страна… Вратът и беше скован и като си припомни какво беше сторил Рейн, за да й остави тази огромна синина, тя се ухили до ушите.

Джоан я наблюдаваше с неприкрит интерес.

— Моите четирима красавци не успяха да ме доведат до това състояние — отбеляза с уважение тя. — Лорд Рейн е невероятен любовник.

Клариса я изгледа унищожително.

— Само ако посмееш да го погледнеш похотливо, ще заповядам да ми поднесат сърцето ти на сребърна табла.

Джоан се ухили с разбиране.

— Години наред се опитвах да се промъкна в леглото му, но той не проявяваше интерес. Какво ще облечете днес?

Клариса избра рокля от бледосиня коприна с подплата от мека заешка кожа, оцветена в пурпурночервено.

— О! — прошепна възхитено Стивън, като я видя. — Не очаквах да срещна толкова красота в тази дива гора. — Той улови ръката й и я целуна.

Клариса стисна пръстите му и прегледа кокалчетата. Видя едва зараснали рани и гневът й избухна с нова сила.

— Ако още веднъж удариш така мъжа ми, да ти изсъхне ръката! — прокле го страстно тя.

Стивън примигна изненадано, после избухна в смях.

— А моят нещастен брат се е загрижил за лоялността ти! Трябва непременно да дойдеш в Шотландия и да се запознаеш с моята Алисия. Сигурен съм, че ще ти хареса.

— Чух, че си получил вести. От Майлс ли?

Лицето на Стивън помрачня.

— Роджър Чатауърт е намерил Майлс и Фиона и е ранил брат ни в рамото. Лейди Фиона се е върнала в Англия.

— Господи! Дано това сложи край на враждата. Роджър си върна сестрата и сега трябва само да помолим краля да прости на Рейн.

— Дано си права — въздъхна Стивън. — Но сега е крайно време да се върна при клана си. Освен това Майлс е бесен от гняв и иска да се бие с Чатауърт.

— Върни се в Шотландия — помоли тихо Клариса. — И се опитай да го спреш.

Стивън отново целуна ръката й.

— Ще направя, каквото мога. Сега поне знам, че оставям Рейн в добри ръце. Той е много своенравен, но ти ще се справиш.

Клариса избухна в смях.

— Когато… когато разговаряхте вчера в гората, споменахте ли Брайън Чатауърт? Рейн може би ще поиска да му отмъсти за удара, който Роджър е нанесъл на Майлс…

— Не, не вярвам. Тази сутрин Рейн говори надълго и нашироко с Брайън и мисля, че момчето му е харесало. В момента двамата се намират на площадката за упражнения. Трябва да тръгвам, Клариса. Хората ми ме чакат.

— Къде са хората ти? — попита смаяно Клариса. — Не видях нито един. Мислех, че си дошъл сам.

Стивън изглеждаше поласкан от учудването й.

— Доведох шестима мъже от клана Макарън, но ги разпределих в гората и им заповядах да пазят — обясни гордо той.

— Но Рейн е разположил стражите си навсякъде в гората — възрази Клариса. — Трябваше да кажеш на хората си да дойдат при нас, да се стоплят на огъня и да се нахранят с топло ядене. Нима не помисли, че ще замръзнат на този студ?