Читать «Клариса» онлайн - страница 150

Стивън се засмя весело.

— Англичаните са мек, изнежен народ. Нашите лета не са така топли като вашите зими. Непременно трябва да ни посетиш в Шотландия. Вчера Дъглас ми каза, че със сигурност ще разплачеш братята му с песните си.

Клариса искаше да му зададе още много въпроси, но не посмя да го задържи. Чувствата бяха изписани на лицето й.

— Ела при нас — заключи с усмивка Стивън, целуна я по бузата и изчезна между дърветата. Късият плейд се развяваше изкусително около голите му крака.

Минаха три сравнително спокойни дни. Рейн беше обикнал сакатия Брайън и непрестанно се възхищаваше на усърдието му.

— Омразата го разяжда отвътре — обясни една вечер той, докато прегръщаше Клариса. — Уверен е, че ако тренира достатъчно упорито, ще се научи да се бие и ще победи брат си в рицарски двубой. Той няма представа, че Роджър е страшен боец. Ще убие момчето само с един удар на меча.

— Брат срещу брат — прошепна Клариса и потрепери от ужас. Беше помолила Брайън да нощува при тях в лагера, но момъкът предпочиташе да спи край реката, увит само в едно одеяло.

— Нямам доверие в този човек — твърдеше упорито Джоан. — Той почти не говори и отказва да има нещо общо с хората тук.

— Душата му е ранена. Един ден може би ще се възстанови — защитаваше го Клариса.

— Сигурно е замислил нещо лошо. Събира мъха от дърветата, а вчера даде много пари на един от мъжете, за да отнесе някакво послание.

— На кого? — попита разтревожено Клариса. Може би Брайън беше запазил братската си лоялност и възнамеряваше да доведе Роджър Чатауърт при Рейн или да издаде скривалището им на кралските хора.

— Нямам представа за кого е било посланието.

— Трябва да кажем на Рейн — реши Клариса, хвана слугинята си за ръката и я повлече към площадката за упражнения.

— Знам за това послание — отговори спокойно Рейн, когато развълнуваните жени му съобщиха какво са научили. — Брайън иска да знае как е сестра му.

— И какво узнахте?

Рейн заби меча си в дървената фигура.

— Семето на малкия ми брат е паднало върху плодородна почва. Лейди Фиона носи под сърцето си детето на Майлс.

Клариса си припомни прекрасната Фиона и острия й език.

— Това няма да й хареса. Вероятно е побесняла от гняв срещу мъжа, който я е взел в леглото си, а после я е напуснал.

Рейн я погледна сърдито.

— Ти май смяташ, че брат ми е виновен за всичко? А може би Фиона Чатауърт е просто една кокетка и е положила всички усилия да прелъсти Майлс. И после, когато той се е влюбил в нея, го е напуснала. Щом Чатауърт е ранил брат ми в рамото, това означава, че Майлс се е опитал да задържи Фиона при себе си. Не е ли така?

— Може би, но Майлс… — Тя млъкна и се ослуша напрегнато. В края на гората прозвуча сигнал на тромпети. — Какво е това, за Бога?

Рейн се обърна към един бивш войник:

— Иди да разбереш какво означава сигналът.

Мъжът се метна на коня си и препусна към края на гората. Върна се само след минути.