Читать «Клариса» онлайн - страница 147

— Как мислиш, дали ще се опитат да ти помогнат, или ще застанат на моя страна?

Тя го блъсна и се изсмя подигравателно.

— Сигурно няма да те познаят с това пурпурночервено лице.

Рейн се изсмя гърлено на забележката й и най-после я пусна.

— Много добре изглеждаш, Клариса — отбеляза доволно той. Очите му поглъщаха стройната й фигура, която се очертаваше под мократа, залепнала за тялото рокля.

Клариса се изправи с мъка, защото дрехата й беше напоена с вода и тежеше като олово. Рейн избухна в смях, скочи на крака, взе я на ръце и се запъти към най-тъмната част на гората.

— Ей, лагерът не е в тази посока! — напомни му сърдито Клариса.

— Някой трябва да те научи, че не е възпитано непрекъснато да раздаваш заповеди. Може би понякога имаш право, но е добре да се вслушваш в думите на мъжете и да оставиш командите на тях.

— Аз правя само онова, което е правилно, и ще продължа да го правя, за да те спася от самия теб — отговори самоуверено тя.

— Ако продължаваш да ме дразниш, ще ти запретна полите и ще те напердаша така, както никой досега не си е позволявал да го направи — отговори строго Рейн. — Всъщност, като си помисля, започвам да се съмнявам, че изобщо са те пляскали по дупето. Свещеникът, който те е обучавал, е трябвало да посяга по-често към лютнята, за да те налага по гърба. Така щеше да те научи поне на малко скромност.

— Аз съм скромна поне колкото теб — възрази тя и го погледна с усмивка. — Нима искаш от мен да стая настрана и да си държа езика зад зъбите, когато вършиш глупости?

— Клариса, отиваш твърде далеч — проговори предупредително Рейн.

— И как ще ме накажеш, че ти казвам истината в очите?

— По начин, който няма да ти хареса.

— Как смееш да ме заплашваш? След всичко, което направих за теб! Спасих те от Роджър Чатауърт. Едва не ме изгориха на кладата, защото съдиите бяха хвърлили око на земите ти и искаха да ги разпределят помежду си. Напуснах лагера с Джослин, за да не те подгони кралят.

Рейн я сграбчи за раменете и я отдалечи от себе си. Едната половина на лицето му беше подута и зачервена, другата пламтеше от гняв.

— Сега вече отиде твърде далеч — проговори през здраво стиснатите си зъби той. Преди Клариса да е поела дъх, за да отговори, той се настани на един пън, сложи я на коленете си и запретна полите й над главата. После я плесна здравата по стегнатото задниче.

— Ти не отиде на кладата заради мен — изрече тежко той. — Срещата ти с Панел е станала преди да дойдеш при мен в гората.

Клариса не можеше да отговори, защото полите й пречеха. Рейн я плесна втори път и продължи:

— Признавам, че онзи ден на панаира побеснях от гняв и може би не биваше да давам заповед за убийството на Чатауърт, но мястото беше усамотено и никой нямаше да ни види, за да съобщи на краля. Не съм чак толкова глупав, колкото си мислиш, и щях да заровя тялото му някъде в гората.

Ръката му се спусна тежко върху задника й.

— Не ми харесва, когато възразяват срещу заповедите ми, особено пред подчинени и рицари. Ясно ли ти е? — Той завърши изречението си с нов, много болезнен удар.