Читать «Царството на злото» онлайн - страница 8

— Искаш да кажеш, че си проучвал тази легенда?

— Нямаше кой знае какво за проучване. Може и да има повече, но на мен не ми е известно. Имаше причина, поради която се ограничих само с това.

— И каква е тази причина?

— Слух. Не е дори и мълва. Според него по някакъв начин, който не е обяснен, Църквата изтръгнала призмата на Лазандра от Злото и я съхранила като светиня, но след това отново я изгубила. Как е станало това легендата не казва.

— Значи цялата история може да е нещо повече от легенда. Все пак има толкова много легенди, че човек не може да прецени коя е вярна и коя не е. Повечето от тях са само приказки за простодушни хора, измислени по време на безделие от други, с по-голяма фантазия.

— Това може да е вярно — каза абатът. — Сигурно е вярно. Но има и още нещо. Искаш ли да го чуеш?

— Разбира се.

— Твоето семейство построи това абатство. Ти, разбира се, знаеш това. Но знаеш ли, че то е построено на мястото на един много по-стар манастир, изоставен много преди идването на семейството ти? Някои от камъните от старата постройка все още стоят в стените на сегашната.

— Знаех, че тук по-рано е имало някаква постройка. Но не съм знаел, че е било манастир. Не ми казвай, че…

— Ще го кажа — отвърна абатът. — Слухът продължава. Според него призмата на Лазандра е била оставена за поклонение в стария манастир, на чието място е построено днешното абатство.

— И ти вярваш в това?

— Мъчех се да не вярвам. Казвах си, че нищо от тази история не може да е вярно. Но съм изкушен да вярвам, Чарлз. Изкушението е много силно.

Някой силно почука на вратата.

— Влез — извика абатът.

През открехнатата врата се показа един монах.

— Милорд — обърна се той към Харкорт, — храненицата на воденичаря е тук.

— Имаш предвид Йоланда? — попита абатът.

— Точно нея — каза монахът и подсмъркна. — Казва, че вуйчо ви Раул се бил върнал.

ГЛАВА 2

Следван от абата, Харкорт бързо се отправи към двора на манастира. Там завари Йоланда, заобиколена от монаси. Бяха довели и коня му.

— Какво има? — понита той Йоланда. — Казваш, че вуйчо ми е у дома. Защо ти ми съобщаваш новината? Ако вуйчо ми е у дома…

— Той не е в замъка — отговори тя. — У нас е. Лежи в къщата на баща ми.

— Лежи?

— Вуйчо ти е болен и слаб — поясни тя. — Когато тръгнах, спеше. Майка ми се опита да го нахрани, но той заспа преди да преглътне. Затова изтичах до замъка… изтичах вместо баща ми, защото той е сакат, нали знаеш.

— Да, знам.

— В двореца ми казаха, че си тук. Знаех, че ще искаш да научиш възможно по-бързо и…