Читать «Царството на злото» онлайн - страница 5

— И го вързахте с въже.

— Да. Отидохме бързо в замъка, взехме две въжета и когато се върнахме, дракончето беше все още там. Решихме, че ако сложим, на врата му две примки, ще можем да го задържим. Аз нахлузих на врата му моята, но Хю се подхлъзна, падна и не можа да сложи втората. Дракончето се спусна към нас и разбрахме, че е най добре да се махаме. Хвърлихме въжетата и побягнахме. Хю, успя да се спаси само с Божията помощ.

— Баща ни, лека му пръст — каза абатът, — когато чу за това, едва не преби Хю от бой. Опитах се да го успокоя. Казах, че това е просто момчешка лудория, проява на възмъжаване. Но той не искаше да чуе. С едната ръка сграбчи Хю, а с другата го налагаше…

— А пък дядо ми — каза Харкорт, — най-много се ядоса за изгубените въжета. Изнесе ми цяла лекция колко труд трябва, за да се направи едно въже, и как аз никога няма да порасна и да стана истински мъж. Когато свърши с нравоучението си, бях готов да се разплача. Мислех, че ще ме напердаши, но не го направи. По-добре да ме беше набил — щеше да ми е по-леко, отколкото от онова, което ми каза.

— Като стана дума — засмя се абатът, — често съм се питал дали наоколо има дракон, който лети с провесено на шията въже.

— Аз също съм се питал — каза Харкорт.

— Много отдавна не съм виждал дракон — сподели абатът. — И трябва да си призная, че не съжалявам. Драконите са покрити с люспи и са неуязвими. Те връхлитат неочаквано, удрят, после размахват криле, излитат и човек няма възможност да им отмъсти. Спомням си как един се спусна, сграбчи една крава и отлетя. Бедното животно! Винаги изпитвам жалост към животните, които отвличат. Драконите не си правят труда да ги убиват — те просто ги отмъкват. Веднъж видях един, който беше сграбчил две прасета — по едно в лапа, а това е трудно дори за дракон. Никога няма да забравя как квичаха. Няма друго животно, което да квичи толкова много, колкото прасето, а тези два шопара, увиснали в лапите на дракона, сигурно поставиха рекорд в целия християнски свят. Аз тичах подир тях, размахвах юмруци и крещях думи, които сега като божи служител не бих могъл да повторя заради греха, който ще сложа на смъртната си душа. Но напоследък драконите са по-малко, а огрите човекоядци, тролите и другите по-едри слуги на Злото не пресичат реката. Понякога идват само феи и елфи, от време на време гоблини, но ние се справяме с тях, защото те са по-скоро досадни, отколкото опасни.

— Злото се пече между два огъня — каза Харкорт. — Варварите на изток и на север и римските легиони на юг. Макар че не разбирам защо трябва да се плашат от легионите — нали се изтеглиха далеч от тази граница, а може би и от всички други. Изтеглиха се поради глупавата политика на Рим. Допускам, че Злото се страхува от нас, макар че ми е трудно да разбера защо. Като казвам от нас, имам предвид всички крепости и замъци покрай реката.