Читать «Царството на злото» онлайн - страница 2

— Онзи ден дядо ти спомена — подхвана Нъли, — че вуйчо ти Раул отдавна не се е обаждал. Май не се надява повече да го види. Това толкова дълго отсъствие се отразява зле на стареца. Много се безпокои.

— Знам — отвърна Харкорт. — Вуйчо Раул замина малко след нападението.

— Успокоих дядо ти, че ще се върне. Че тия дни ще довтаса. Ще ми се обаче да мога да съм сигурен.

— На този свят — отбеляза Харкорт — човек за нищо не може да е сигурен.

Отдалеч двете ефирно изящни камбанарии загатваха за величественост на постройката. Отблизо това впечатление изчезваше. Камбанариите бяха все така красиви, но постройката, макар и достатъчно солидна, носеше следите на времето и на безотговорно стопанисване. Саждите от огньовете, патината на вековете по медните обшивки, влагата от нападалата шума, напъхана от вятъра по ъглите и пролуките, изпъстряха зидарията с безброй петна. На места дори самите камъни бяха нащърбени от леда и слънцето. Цялото абатство изглеждаше занемарено.

В двора ровеха кокошки. Един паун се перчеше, разперил като ветрило проскубаната си опашка. Общително се поклащаха патици, съскаха и налитаха гъски. Един шопар живо въртеше опашка и енергично ровеше някакви корени.

Приближаването на Харкорт и Нъли не остана незабелязано. Отвсякъде наизскачаха монаси и се втурнаха към тях. Един хвана юздата на коня на Харкорт, друг се затича към Нъли.

— Няма нужда — каза Нъли. — Няма да остана. Само ще занеса елена в кухнята и продължавам към замъка. Искаме да поднесем глигана за вечеря и ще ни трябва време, за да го приготвим.

Монахът, който държеше коня на Харкорт, каза:

— Ще му дам овес и вода.

— Чудесно — отвърна Харкорт. — Благодаря ти за любезността.

Откъм ъгъла се появи забързан абат Гай. Беше пълен висок човек с гъста черна брада, която компенсираше голотата на остриганата му глава. От брадата, сякаш из засада, гледаха ясни, сини, блестящи очи. Полите на расото му бяха закачени за колана и изпод тях се показваха босите му немити крака. Напоследък все по-малко хора, дори измежду духовниците, изпитваха нужда от сапун и вода.

— Радвам се да те видя, Чарлз — извика абатът.

Харкорт разтърси протегнатата му ръка.

— Цяла седмица как не си ни навестявал, абате. Знаеш, че винаги си добре дошъл в замъка.

— Задължения — избоботи абатът, — Вечно задължения. Ако не е едно, ще е друго. Все има нещо, което ми открадва времето. На тези мои тъпаци трябва да им се обяснява всичко, което правят — не само какво да правят, но и как да го направят, а понякога дори и защо трябва да го направят. Стига да се захванат, работят с желание, но трябва да им се каже. Водя ги за ръчичка, бърша им носовете. На всичките.

Монасите около тях се спогледаха и се заусмихваха добродушно.

— Е, добре дошъл — продължи абатът. — Ела, ще намерим някое местенце, където можем да поседнем и да си разкажем неприлични историйки, без всичките тези хора да ни слушат и да излагат на опасност душите си. Да не говорим, че ще оставят работата недовършена. Виждам, че си донесъл еленско месо.