Читать «Царството на злото» онлайн - страница 148

— Не можах да разгледам инструментите — каза и той. — Ще ми ги покажеш ли?

— Ще ти ги покаже с най-голямо желание — обади се Нан. — Никога не съм виждала някой да се радва толкова много на нещо. Спомням си как купих тези инструменти на майка и. От нея Йоланда е наследила дарбата си. Наистина ли е добра?

— Добра е — каза Харкорт. — Видях нейни дърворезби.

— И амбулантният търговец мисли така — сподели Нан. — Той ми разказа, че Марджори и Джон решили да направят гагоили на мястото на падналите. В знак на почит. Без тях фасадата била празна, а катедралата изглеждала недовършена. С песните си Джон спечелил благоразположението на някои от силите на Злото и те им помогнали в работата над гагоилите. Амбулантният търговец също бил там. Йоланда била малка и той се грижел за нея, играел с нея, докато другите работели. Той помогнал също да вдигнат гагоилите, но само това — иначе през цялото време бил зает с Йоланда. Когато работата била свършена, търговецът се върнал в пещерата си. След няколко месеца две от силите на Злото, които работили с Марджори и Джон, завели при него Йоланда. Спасили я, когато дъщеря ми и Джон били убити.

— Ти, разбира се, не си знаела нищо от това… искам да кажа до този момент.

— Така е. Макар че дойдох да търся някаква вест за дъщеря си. Бях сигурна, че е дошла с Джон в Пустата земя. По-напред ви казах, че съм дошла тук, за да довърша своите изследвания, но това не е вярно. Може би бих могла да ги правя по-добре другаде. Аз останах в Пустата земя и работих със силите на Злото, превързвах ги и им давах отвари и винаги ги питах за Марджори, но те не ми отговаряха. Накрая стигнах до извода, че никога няма да получа отговор. А сега го получих, но не се оказа точно това, което очаквах. Не очаквах Йоланда. Никога не съм предполагала, че ще намеря внучка вместо дъщеря си.

— Ще се върнеш ли с нас? С Йоланда и с мен? Замъкът те очаква.

— За известно време — отговори Нан. — На юг в Галия има замък, който все още ми принадлежи. Оставих го на грижите на верен иконом.

— Ами твоите свитъци? Твоите бележки?

— Не можем да се върнем за тях. Страната е гориста и дърветата няма да могат да се движат. Андре ще ми ги донесе по-късно.

Харкорт погледна към амбулантния търговец.

— Ти няма ли да дойдеш с нас?

Той поклати глава.

— Имам работа.

— Виж сега инструментите — каза Йоланда на Харкорт. — Ето, гледай. Това е плоско длето, това обло, а това тук пила… Тя го прегърна през врата и нежно го целуна.

ГЛАВА 30

Изкачиха се на възвишението и видяха моста и през реката пушека от къщата на мелничаря.

— Чарлз, ние сме у дома! — извика Йоланда. — Най после сме у дома.

Абатът измъкна парче сирене, което беше скътал в расото си, и започна да яде.