Читать «Градината на мъките» онлайн - страница 19

Госпожа Г., освободена от рекламните преувеличения и поетични легенди, разгледана от гледна точка на нейната светска индивидуалност, беше просто много стара дама, с обикновен ум, с лошо образование, невероятно порочна, която, като не бе в състояние да култивира цветето на порока в собствената си градина, култивираше го в чуждите градини със спокойното безсрамие, тъй че не знаеш на кое трябваше повече да се чудиш — на това ли безсрамие или на безсъзнателността, с която се вършеше всичко това. Тя заменяше собствените си любовни приключения, от които трябваше да се откаже, с някаква мания да устройва съюзи и съпружески разводи; предполагаше всичката си гордост и намираше греховна сладост в това да следи за тях, да ги направлява, да ги покровителствува, да ги прикрива и по такъв начин да подгрява старото си сбръчкано сърце чрез съприкосновение с техния забранен жар.

Защо именно тая вечер се наканих да отида у госпожа Г.? Не зная, понеже бях настроен меланхолично и нямах желание да се забавлявам. Гневът ми спрямо Йожен се смекчи поне временно и се замени от безкрайната умора, от безкрайното отвращение към мене, към другите, към всички. Още от сутринта размишлявах за моето положение и независимо от обещанията на министъра — впрочем, аз бях решил да не му позволя да се отърве лесно от мен — не намирах никакъв приличен изход. Разбирах, че на моя приятел бе много трудно да ми даде някоя постоянна служба, която що-годе да ми позволи да паразитствувам по почтен начин, което би ми дало възможност да прекарам дните си в мир, като почтен старец, чиновник без работа, но със заплата. Свръх това, възможно бе скоро да изпортя всичко.