Читать «Оковният пръстен» онлайн - страница 204

Железните решетъчни врати на килиите сега зееха отворени и затворът се беше изпразнил наполовина. Здравите вече се бяха включили в схватките горе. За ранените се грижеха монтефолиански граждани, вероятно техни роднини.

Продължиха по стълбата към долното ниво. Монах с бледо лице стоеше с чука на Тур в ръка пред разбитата врата на некромантската стая. Монреале влезе пръв. Тур взе единствената горяща свещ и запали с нея останалите, разкривени и полуизгорели.

Дървените магарета бяха прекатурени, сандъците със сол лежаха на земята с разсипано по пода съдържание — Тур и придружилият го монах ги бяха прекатурили, докато бързаха да изнесат тялото на майстор Бенефорте. На пода се виеше сложна двойна диаграма. Едната й половина беше празна — Тур беше вдигнал тялото на майстор Бенефорте, след като уплашеният монах бе отказал да го докосне — а втората ограждаше друг труп. Гол млад мъж, осакатен и с прерязано гърло.

— Това значи е била силата, с която окончателно са натикали папа в оковния пръстен — прошепна Фиамета ужасено. — Пресният дух. Аз го видях, вътре във Вители. О, отче! — Тя се обърна, затвори очи и преглътна.

„Това можех да бъда аз“ — помисли си Тур.

— Кой е този нещастен човечец, отче?

Монреале облиза устни, приближи се бавно и коленичи до мъртвия. Но каквато и магия да бе родена от това сатанинско дело, тя очевидно беше вече изчерпана.

— Да. Познавам момчето. Един от моите братя… казваше се Лука. Именно него изпратих да шпионира два дни преди теб, Тур, и повече нито го чух, нито го видях. Вители сигурно го е избрал сред другите затворници след като ти си избягал. Той има семейство в града — родители, братя, сестри… Убийство, убийство и черна магия. — Той сведе горестно глава и поде ритуалите на благословението.

Когато свърши, Тур попита тревожно:

— Трябва ли да зазидаме тази стая?

Монреале бавно тръгна из стаята, като оглеждаше всичко с хладното усърдие на човек, който съзнава, че скоро ще му се наложи да опише всичко в официален доклад.

— Хм? Не… — Той събра бележките и листата, пръснати по работната маса. — Виж, тези не бива да остават тук. Не, Тур, тъкмо обратното. Тази стая трябва да остане отворена и колкото се може повече стражи и граждани трябва да бъдат доведени да я видят. Нека доказателствата за грешните дела на Вители и Феранте станат видни за възможно най-голям брой свидетели. — Той замълча. — Толкова свидетели, колкото видяха как една бронзова статуя става, тръгва към замъка и убива двама души. Поне толкова свидетели. — Обърна се към Тур и Фиамета. — Вие двамата знаете какво сте направили, но за това ще си поговорим по-късно. Първите доклади до архиепископството, курията и ръководството на моя орден ще напиша лично. Междувременно… можете да сте сигурни, че сред хората ще плъзнат най-невероятни слухове за тазнощните събития. Надявам се колкото се може повече от тези слухове да бъдат прикачени на Вители, а не на вас. Разбирате ли?