Читать «Наградата» онлайн - страница 19

— Мики? Добре ли си?

Той се съвзе и леко се усмихна.

— Знаеш ли какво — започна, — наистина не мога да ти обещая нищо конкретно, но не виждам какво ще навреди, ако поговоря със сестра ти и поне се опитам да я окуража относно задаващите се седмици. Ако смяташ, че тя ще иска да говори с мен.

— Ако смятам, че ще иска да говори с теб ли? Майтапиш ли се?

Ян Торп вече бе извадил мобилния си телефон. И набираше номера.

5.

Алиша Торп живееше сама в една стая на приземния етаж на натруфена викторианска къща в горен „Масоник“ и макар да наближаваше 2:00 часа следобяд, когато отвори вратата на самостоятелния заден вход, ставаше ясно, че никъде не е мърдала през деня. Не беше необходимо опитно детективско око, за да се види, че част от деня е прекарала в плач, но липсата на всякакъв грим и бледото изражение не можеха да прикрият фундаменталната истина в описанието, което Ян й бе направил. Най-малкото, което можеше да се каже за нея, бе хубавичка. Очевидно беше и без сутиен под тениската с емблемата на санфранциския зоопарк, втъкната в шорти на червено райе.

Денят бе топъл, небето ясносиньо и не духаше вятър. Маса с четири стола и рекламен чадър на „Чинцано“ красяха малкото тухлено патио пред вратата и след като се запознаха, тримата отидоха там и се настаниха.

— И така — започна Мики, — за днес все още никакви ченгета ли не са идвали?

— Не.

— А колко време разговаряха с теб вчера?

— Около час. Бяха двама, мъж и жена.

— Запомни ли имената им?

Тя поклати отрицателно глава, но после каза:

— Почакай — след което изведнъж скочи и се втурна в къщата. Няколко секунди по-късно се показа отново и подаде на Мики две визитни картички.

— Е, доста прилични новини — отбеляза той с усмивка и искрена изненада.

— Какво?

— Познавам тези хора. Те са от добрите. Девин Джул е може би най-добрият приятел на моя шеф.

— Не виждам как това ще ми помогне на практика — каза Алиша.

— Ще помогне, защото те навярно ще говорят с нас неофициално. Може и да са склонни да проявят известна благосклонност, която иначе не е задължителна част от процедурата по арестите. И най-малкото нещо сега е от полза. Ще видиш.

— Надявам се да не видя. — Големите й очи се разтвориха широко — видя се бялото около искрящите й зелени ириси, — тя протегна ръка и докосна неговата за секунда. — Значи смяташ, че ще ме арестуват?

Мики премина в отстъпление:

— Не, не, не. Казвам само, че може да се окаже предимство, че познаваме инспекторите, това е всичко. И че и те ни познават. Няма да навреди.

Мики не бе сигурен дали това е така. Определено, ако Алиша се превърнеше в главен заподозрян, имаше всички шансове тя да се окаже с белезници в мига, в който разследващите убийството констатираха, че имат достатъчно доказателства да я арестуват. И независимо от каквито и да било лични връзки между Хънт и някой от двамата, те щяха незабавно да я задържат.

От друга страна, в редица други случаи Хънт бе играл ролята на адвокат на дявола по отношение на Девин Джул, благодарение на което повече от веднъж бе предпазвал Джул от прибързани действия и арест на неправилния човек. Обаче в един от последните случаи на Джул, делото по убийство „Народът на щата Калифорния срещу Стюарт Горман“, приятелката на Хънт, Джина, бе разпънала на кръст инспектора в качеството му на свидетел, за да постигне оправдаване на клиента си, което бе обтегнало отношенията между Джул и Хънт. Така че цялата работа с познаването на експертите по убийствата беше както лична, така и неясна, но Мики си спомняше случаи, в които това бе работило в полза на Хънт и му се щеше Алиша да повярва, че и сега ще стане така.