Читать «Наградата» онлайн - страница 16

— Да. И не звучи забавно. — Мики млъкна за миг и изпусна кратка въздишка. — Тази история е по-лоша от моята или поне дяволски подобна. А не чувам често такива неща. И ето че сега ние двамата се обучаваме за готвачи. Някой трябва да направи изследване. Сираци и готвачи.

— Ние искаме да готвим за хората, ’щото не е имало кой да готви за нас.

— Добра теория. А вие двамата никакви други роднини ли не сте имали?

— Една леля в Тексас. Чичо във Флорида. Нито един не се заинтересува.

— А как останахте свързани със сестра ти? — попита Мики.

— Най-вече благодарение на Алиша, тя никога не се отказа. И двамата доста ни мотаха. По приемни домове, нали разбираш. И вие ли така?

Мики поклати глава.

— С нас не стана така. Дядо ми се появи и ни взе. Спаси ни, няма две мнения. А може би и себе си междувременно.

— Е, ние с Алиша бяхме разделени и отгледани в различни семейства. Аз се забърках в разни бели, съчетани с наркотици и се озовах в поправителна ферма за младежи до седемнайсетата си година. Колкото до Алиша, тя смени три-четири различни семейства, но си имаше свои проблеми — предимно с мъже — и затова не се задържа при никое от тях. Но тя някак си успяваше да следи къде ходя, какво правя и накрая ме убеди да се включа в младежкия проект „Сънсет“.

Мики кимна.

— Една от благотворителните организации на Доминик Комо.

— Точно така. Главната, всъщност. Както и да е, благодарение на това място и усилията на Алиша да не върша глупости, аз най-накрая се оправих, върнах се в училище, а после записах дори и колеж. Истинско чудо.

— Но казваш, че сега сестра ти има нужда от частен детектив във връзка със смъртта на Доминик?

Торп кимна.

— Тя беше доброволка в „Сънсет“ и през последните няколко месеца с него бяха станали доста близки. Вчера ченгетата дойдоха и говориха с нея. Тя останала с впечатлението, че по някакъв начин е заподозряна.

Мики помълча за момент да осмисли това. Накрая вдигна чашата си и отпи.

— Колко близки е доста близки?

— Не зная със сигурност.

— Но какво предполагаш?

Торп се намръщи, после сви рамене.

— Бих казал, че не е невъзможно да са имали авантюра, въпреки че Алиша постоянно твърди, че никога повече не би излязла с женен мъж.

— Повече?

— Казах ти, мъжете винаги са били нейния проблем. Тя е хубавичка, а като се има предвид, че баща и е самоубиец, си има и известни проблеми със зарязването и самочувствието. Иска да докаже, че е привлекателна за мъжете. Човек би казал, че след първите петдесет проблемът би трябвало да отшуми. Но в случая с Доминик, нито я питах, нито ми каза. Каза ми обаче, че не го е убила.

— Ти ли я попита?

Той кимна.

— Направо. Исках да зная с какво си имаме работа.

— Вярваш ли й?

— Абсолютно. Тя никога не би ме излъгала. Убеден съм в това.

— Добре.

— Освен това, само да беше я видял. Когато най-накрая се разбра, че той наистина е мъртъв, а не просто изчезнал, след като ти го намери в лагуната… Искам да кажа, че оттогава не е спряла да плаче.

Дори и с ограничения си опит в криминалните дела, Мики бе научил, че плачът не е гаранция за невинност, нито за каквото и да било друго. Уайът Хънт му беше казвал, че повечето хора, които са убили някой свой близък, впоследствие известно време плачат по една или друга причина — от искрено разкаяние за стореното от тях или пък от самосъжаление за белята, в която са се забъркали.