Читать «Ерик» онлайн - страница 30

— Какво място? — попита Ринсуинд, като се пазеше от миризмата на чесън.

— На бойните триреми — ободрително поясни началникът. — Три места, ясно, едно върху друго? Триреми. С години те оковават към греблата, ясно, и всичко зависи от това дали си на горното място, на чист въздух или долу, където — ухили се той — не си. Ваша си работа, момчета. Помогнете ни и единственото ви притеснение ще са чайките. Тъй. Защо сте само двама.

Отново се изтегна назад.

— Извинете — каза Ерик — това да не е случайно Тсорт?

— Я не се опитвай да ме занасящ, момко! Има и такова нещо като квинквиреми, ясно? Въобще няма да ви се харесат.

— Не, сър — каза Ерик. — Ако обичате, сър, аз съм само едно малко момче, подведено от лоши хора.

— О, благодаря ти — горчиво отрони Ринсуинд. — Просто съвсем случайно си рисуваше множество окултни кръгове, нали така и …

— С’ржант! С’ржант! — В помещението на стражите нахлу войник. Сержантът вдигна поглед.

— Има още един от тия, с’ржант! Този път е точно пред портите!

Сержантът триумфално се ухили на Ринсуинд.

— А-а, това било, така ли? — каза. — Вие сте само авангардът и сте дошли да отворите вратите или нещо такова. Добре. Само отиваме да наредим приятелите ви и веднага се връщаме. — Посочи към пленниците. — Стойте тук. Ако мръднат, направи им нещо ужасно.

Ринсуинд и Ерик останаха насаме със стражата.

— Знаеш какво си направил, нали? — започна Ерик. — Просто си ни върнал чак до Тсортейските войни. Преди хиляди години. Учихме го в училище, дървеният кон и т.н. Как красивата Еленор била открадната от царството на Ефебианците, или май била отвлечена от самите Ефебианци, после за… обсадата на града, за да си я върнат и т.н. — Замълча. — Хей, това значи, че ще я срещна. — Замълча отново. — Уоу! — каза.

Ринсуинд огледа стаята. Нямаше вид на древна, но и не би могла да бъде древна, защото още не беше станала такава. Във времето всичко е сега, щом си тук, или е тогава. Опита се да си спомни малкото, което знаеше от класическата история, но то представляваше само бъркотия от битки, еднооки гиганти и женски ликове, заради които хиляди кораби се отправят на път.

— Не разбираш ли? — изсъска Ерик, а очилата му пламнаха. — Сигурно са вкарали вътре коня, преди войниците да се скрият в него! А ние знаем какво ще стане! Можем да направим цяло състояние.

— Как по-точно?

— Ами… — поколеба се момчето. — Можем да залагаме на коне, или нещо такова.