Читать «Ерик» онлайн - страница 27

Висок беше десетина сантиметра.

— А сега — започна, — внимавайте тука…

За съжаление никой никога не узна защо. Точно тогава Багажът превзе върха на пирамидата, с крачета въртящи се като перки и се приземи право върху плочите, Чу се къс кух писък.

* * *

Такъв забавен стар свят, каза да Куърм. Наистина трябва да се смееш. Ако не се смееш, ще откачиш, не е ли така?

Досега си бил привързан към плоча и на път да те подложат на изтънчено мъчение, а сега ти дават закуска, преобличат те, получаваш гореща вана и безплатно те закарват до границата на кралството. Как да не вярваш, че има господ. Тезуменците разбира се, си знаеха, че има бог и че понастоящем той представлява малко и отчайващо мазно петно на върха на пирамидата. Факт, който ги поставя пред нещо като проблем.

Багажът бе приклекнал на главния градски пазар. Цялото жреческо войнство бе приседнало около него и внимателно го наблюдаваше в случай, че извърши нещо занимателно или религиозно.

— Ще го изоставиш ли? — запита Ерик.

— Не е така просто — отвърна Ринсуинд. — Обикновено ме настига. Нека само бързо си тръгнем.

— Но ще си вземем лептата, нали?

— Това е учудващо скапана идея — отбеляза Ринсуинд. — Нека само си тръгнем тихичко, докато са в добро настроение. Сигурно скоро ще им омръзне.

— А аз трябва да продължа търсенето на Извора на младостта — заяви да Куърм.

— О, да — съгласи се Ринсуинд,

— На това съм посветил целия си живот, да знаеш — гордо сподели старецът.

Ринсуинд го огледа от главата до петите.

— Така ли? — попита.

— О, да. На това единствено. Още като момче.

Лицето на Ринсуннд излъчваше силно недоумение.

— В такъв случай — започна, сякаш говореше на дете, — не би ли било по-добре… разбираш ли, по-разумно… ако само се спогодиш с…

— Какво? — каза да Куърм.

— О, нищо, нищо — отвърна Ринсуинд. — Виж какво ще ти кажа, обаче — добави, — мисля, че за да не ти стане, ами, скучно, ще трябва да ти връчим този прекрасен говорещ папагал. — Ринсуинд светкавично го сграбчи, като непоколебимо пазеше пръстите си от грозящата ги опасност. — Тази птица е рожба на джунглата — каза той. — Жестоко е да я обречем на градски живот, нали?

— Роден съм в клетка, ах, ти, бълнуваш кажжгоде! — изпищя папагалът.

Ринсуинд го вдигна към лицето си — нос срещу човка.

— Или това, или е време да готвим фрикасе.

Папагалът разтвори човка да го ухапе по носа, съзря изражението му и размисли.

— Поли иска бисквитка — само успя да каже и добави, sotto voce, — кажжгодекажжгодекажжгоде.

— Само мое, скъпо мъничко пиленце — каза да Куърм — Ще се погрижа за него.

— кажжгодекажжгоде.

Стигнаха до джунглата. Няколко минути по-късно Багажът вече препускаше след тях.

* * *

Беше пладне в кралството Тезума.

От вътрешността на главната пирамида се чуваше как демонтираха някаква огромна статуя.