Читать «Човекоядци» онлайн - страница 5
Клифърд Саймък
— Прекалено много се притесняваш — каза му Харпър.
— Длъжни сме, шефе. Не можем да позволим нещата да ни се изплъзнат. Възприели сме схващането, че превъзхождаме тази зеленчукова цивилизация, ако въобще можем да я наречем цивилизация. Логично схващане, защото копривата, глухарчетата и дърветата не будят опасения там, при нас. Но това, което важи за Земята, не важи тук. Трябва да си зададем въпроса: що за цивилизация е това? Какво иска? Какви са нейните намерения и как би ги осъществила?
— Отклоняваме се от темата — рязко каза Харпър. — Беше дошъл тук да ми разкажеш за някаква нова симфония.
Макензи потри ръце.
— Добре, щом така искаш.
— Може би най-добре е да помислим как да я запишем колкото се може по-скоро. Не сме имали нещо наистина хубаво от Червеното слънце насам. И ако се офлянкваме, грумите ще ни я измъкнат под носа.
— Може би вече са го направили — каза Макензи.
Харпър изпуфка самодоволно с лулата си.
— Още не са. Грант ме държи в течение за всяка тяхна стъпка. Той не пропуска нищо в гарнизона Грумбридж.
— Също както и при нас — заяви Макензи. — Не можем да се юрнем с протегнати ръце. Шпионинът на грумите също не спи.
— Имаш ли някаква идея? — попита факторът.
— Можем да вземем землехода — предложи Макензи. — По-бавен е от флаера, но ако вземем флаера, грумите ще разберат, че готвим нещо. А колата я използваме по десет пъти на ден и те няма да заподозрат нищо.
Харпър се замисли.
— Идеята си я бива, момче. Кого би взел още?
— Нека да бъде Брад Смит — каза Макензи. — Двамата ще се справим екстра. Той е стар заселник, познава нещата.
Харпър кимна.
— Добре е да вземеш и Нели.
— Как ли пък не! — излая Макензи. — Какво си намислил? Искаш да я разкарам, за да ти е чиста работата?
Харпър тръсна сърдито посивялата си глава.
— Добра идея, но вече не може да се осъществи. Един цент да липсва и тя е по следите ти. Преди срещу малък подкуп можеше да се измъкне това-онова, но вече не. Не, откакто пуснаха тези роботи счетоводителки, надъхани с честност и почтеност.
— Няма да я взема — твърдо заяви Макензи. — Разбери ме, не мога. Ще бълва закони през целия път натам и обратно. Пък и любовта, дето я върти с този Енциклопед… вероятно ще иска да остава насаме с него. И без това ще имаме достатъчно неприятности със стрелящите дървета, електролозята и всички други откачени зеленчуци, без да разполагаме с образована тиква или консервен адвокат под ръка.
— Трябва да я вземеш — меко настоя Харпър. — Има ново постановление. Трябва да се взема по някой от тях при всяка сделка за доказателство, че си постъпил правилно с местните. А постановлението е изцяло по твоя вина. Ако не се беше правил на тарикат при сделката с Червеното слънце, фирмата никога нямаше сама да се сети.
— Аз само спестих на фирмата малко пари — запротестира Макензи.