Читать «Човекоядци» онлайн - страница 17

— А има и други, от които бихме искали да се отървем — добави Алдер.

Отчетливо изразена подигравка отекна мисловно някъде в далечината.

— Виждате ли как стоят работите? — Алдер стрелна Макензи с очи. — С какво трябва да се борим. И всичко заради този… този… този…

При вида на Уейд мислите му пак изневериха. Внимателно клекна и отново придаде спокоен вид на лицето си.

— Ако и другите си отидат — каза той, — ще се оправим. Но докато са тук, винаги ще ни създават въртели. Не можем да се съсредоточим, не можем истински да работим. Не можем да вършим нищо така, както искаме.

Макензи побутна шапката си назад и се почеса по главата.

— Алдер, ти сигурно си се объркал — заяви той.

— Надявах се — каза Алдер, — че вие бихте могли да ни избавите от тях.

— Да ви избавим от тях! — извика Смит. — Бих казал, че ще си ги вземем! Толкова, колкото…

Макензи го сръга силно в ребрата. Смит млъкна. Макензи даде вид, че нищо особено не е станало.

— Не можете да вземете дърветата — студено отбеляза Нели. — Противоречи на закона.

Макензи изсумтя.

— На закона ли?

— Точно така, на нормативните актове. Компанията си има нормативни актове. Или ти досега не знаеше? Не си си направил труда да ги прочетеш навярно. Много ти отива — нула внимание на това, което трябва…

— Нели — рязко я прекъсна Смит. — Не се бъркай. Мисля, че ако можем да направим тази дребна услуга на Алдер…

— Но това противоречи на закона! — възмути се Нели.

— Знам — рече Макензи. — Раздел 34 от главата „Отношения с извънземни форми на живот“: ЧЛЕН НА КОМПАНИЯТА НЕ МОЖЕ ДА УЧАСТВА В КАКВАТО И ДА Е ФАЗА НА ВЪТРЕШНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЧУЖДИ РАСИ.

— Това е — рече Нели самодоволно. — Ако вземете дърветата, излиза, че се забърквате в конфликти, които не са ваша работа.

Макензи вдигна ръце.

— Виждаш ли? — каза той на Алдер.

— Ще ви предоставим монопол върху музиката ни — подкупващо рече Алдер.

— Ще ви осведомяваме за всичко ново. Няма да я даваме на грумите, ще поддържаме редовни цени…

Нели поклати глава.

— Не! — отсече тя.

Алдер започна да се пазари.

— Бушел и половина вместо два бушела?

— Не! — повтори Нели.

— Това е сделка — заяви Макензи. — Ти само попълни бумагите, ние ще се оправим по-нататък.

— Нели не дава — отбеляза Алдер. — Вие пък сте навити. Не разбирам.

— Ние ще се погрижим за Нели — хладнокръвно вметна Смит.

— Вие не ще получите дървесата! — каза Нели. — Аз не ще ви позволя. Няма да оставя работата така.

— Не й обръщай внимание — рече Макензи. — Ти само ни посочи тези, от които искаш да се отървеш.

Алдер разцъфна.

— Вие ни карате да се чувстваме много щастливи.

Макензи се изправи и се огледа.

— Къде е Енциклопеда? — попита той.

— Изчезна преди минута — отвърна Смит. — Тръгна към колата.

Наистина Макензи го видя да припка по пътеката към върха на възвишението.

Цялата тая работа беше много объркана и напълно откачена. Напомняше една стара книга за деца, написана от човек на име Карол. Нещо доста безсмислено имаше тук. Все едно да извършиш подлост.