Читать «Човекоядци» онлайн - страница 19

— Това е едно от нещата, от които се страхувам — трезво отбеляза Макензи.

— Аз само се опитах да ви спра — каза Нели. — Знам не по-зле от вас, че законът не търпи подобни неща. Но тука има и нещо друго. Забелязахте ли как се държаха диригентите? Те като че ли издевателстваха. Като тумба гамени, дето си правят майтап с хората по улиците.

— Ти не си в ред — заключи Смит.

— Трябва внимателно да обмислим всичко — каза Макензи. — Ако се разчуе, че сме оставили такъв удар да ни се изплъзне от ръцете, ще ни разпънат на кръст!

— Ще се свържеш ли с Харпър? — попита Смит.

Макензи кимна.

— Трябва веднага да се обадим на Земята, за да изпратят кораб за дърветата.

— Аз все пак си мисля — каза Нели, — че има нещо гнило в тая работа…

Макензи изключи видеофона. Харпър се оказа труден за убеждаване. Като помисли, Макензи осъзна, че наистина всичко това звучи неправдоподобно. Но планетата въобще си беше неправдоподобна.

Той бръкна в джоба си за лулата и кесията. Нели сигурно ще вдигне врява до бога за изкореняването на другите шест дървета, но ще й се наложи да го преглътне. Налагаше се да действат възможно най-бързо. Имаха на разположение най-много една нощ. Липсваше достатъчно серум. Един буркан нямаше да стигне за по-дълго време.

Внезапно до него долетяха викове на ужас. С един скок Макензи излетя през вратата на колата. Сблъска се със Смит, който изскочи иззад ъгъла на землехода. Уейд търчеше към тях откъм възвишението.

— Това е Нели! — извика Смит. — Вижте я!

Нели маршируваше към тях, влачейки след себе си нещо мятащо се и биещо въздуха. Едно стрелящо дърво гръмна и я улучи по рамото, издуха малко прах от нея и я накара да се олюлее.

Мятащото се нещо беше Енциклопеда. Нели го стискаше за коренчето и го влачеше безцеремонно по неравната повърхност.

— Пусни го! — извика й Макензи. — Остави го на мира!

— Той открадна серума — нададе вой Нели. — Открадна го и го разби в скалата.

С параболично движение тя стовари Енциклопеда пред тях. Интелигентният зеленчук се олюля няколко пъти, напрегна се да хване вярната посока и заподскача с плътно намотано около долната си част коренче.

Смит приближи заплашително към него.

— Направо ще те изкормя! — кресна той. — Серумът страшно ни трябваше и ти знаеш защо!

— Вие ме заплашвате със сила — каза Енциклопеда. — Най-примитивният метод за принуда.

— Обаче върши работа! — сряза го Смит.

— Вие имате закон, който забранява заплашването или увреждането на чужди поданици.

— Друже — каза Смит, — трябва по-добре да се запознаеш със законите. Има случаи, когато определен закон не върши работа. И сегашният случай е именно такъв.

— Чакай малко — прекъсна го Макензи и се обърна към Енциклопеда. — Ти какво разбираш под закон?

— Правилата, по които живеете. Нещо неизбежно и нерушимо.

— Това го е научил от Нели! — отсече Смит.

— Значи смяташ, че щом имаме такъв закон, не можем да вземем дърветата, така ли?

— Законът го забранява. Не можете да ги вземете — отвърна Енциклопеда.

— И веднага щом разбра това, ти се промъкна и открадна серума?