Читать «Човекоядци» онлайн - страница 15
Клифърд Саймък
— За нас ли?
— Не, за разни други места. Дето не са нито на Земята, нито на тази планета. Където землянин още не е стъпвал. И разни други работи, които нито земляните, нито пък Енциклопеда могат да знаят.
— Например?
— Например съвсем непознати математически уравнения. Няма откъде да ги знае, ако е живял само на тази планета. Уравнения, които не можеш да познаваш, освен ако не знаеш много повече за времето и пространството дори от Земляните. С философията е същото. Шантави идеи, главата ти се замайва, ако се опиташ да си представиш що за хора биха се захванали с тях.
Макензи извади торбичката с тютюн, натъпка си отново лулата и я запали.
— Нели, да не би да мислиш, че Енциклопеда е влизал в други мозъци? Съзнания на други хора, които са идвали тук?
— Възможно е — съгласи се тя. — Навярно преди много време. Той е ужасно стар. Изтърси, че може да бъде безсмъртен, ако поиска. Каза, че няма да умре, докато е останало нещо за научаване във Вселената. Каза още, че щом този момент настъпи, няма да има за какво да се живее повече.
Макензи стисна лулата си със зъби.
— Възможно е да е такъв. Безсмъртен, искам да кажа. Растенията нямат всички тези усложнения, както животните. При необходимите условия теоретически биха могли да живеят вечно.
Тревата на склона изшумя и той отново се облегна на колата с лула в уста. Нели се отдръпна на няколко крачки. Енциклопеда се клатушкаше по хълма. По черупкообразния му гръб пробягваха звездни отблясъци. Изтежко пристъпи към тях, застана до колата и завинти коренчето си в земята, за да се навечеря.
— Разбрах, че искаш да дойдеш с нас на Земята — сговорчиво подхвана Макензи.
Отговорът дойде с премерена твърдост и лаконичност, които сякаш прободоха съзнанието на Макензи:
— Бих искал. Вашата раса е интересна.
Трудно се разговаря с такова нещо, помисли Макензи. Как да си нагодиш думите към него?
— Какво мислиш за нас? — попита той и в същия момент осъзна, че въпросът му е идиотски.
— Знам много малко за вас — заяви Енциклопеда. — Вие сте създали изкуствен живот, докато ние тук познаваме само естествения живот. Вие сте покорили всичко, което може да ви служи. Първото впечатление е, че представлявате потенциална опасност.
— Мисля, че точно затова те попитах — каза Макензи.
— Не съм те разбрал.
— Карай, няма значение.
— Единственият проблем — каза Енциклопеда — е в това, че не знаете накъде сте тръгнали.
— Там е цялото удоволствие — каза Макензи. — Ако знаехме къде отиваме, нямаше да е интересно. А така зад всеки ъгъл дебнат изненади.
— Да знаеш накъде си тръгнал си има своите преимущества — заупорства Енциклопеда.
Макензи изтръска горещата пепел от лулата си.
— Значи вече си ни разкрил, а?
— Не — отвърна Енциклопеда. — Това са само първите впечатления.
Музикалните дървета приличаха на сиви сгърчени призраци в мрачната утрин. Диригентите, с изключение на малцината, които не пожелаха дори да се покажат в знак на протест, че земляните ги събудиха от сутрешната им дрямка, клечаха като черни дяволчета по подиумите.