Читать «Някой бди над теб» онлайн - страница 22

Това беше в неделя сутринта. Сега бе вторник вечерта.

Логан се беше загубил някъде в снега… и вероятно се молеше Лий да направи нещо и да го спаси.

Пета глава

В десет и половина сутринта на другия ден Лий беше силно обезпокоена. Детектив Литълтън й се бе обадила преди три часа, за да я осведоми, че предишната нощ с партньора й не са успели да открият хижата и че сега отново са на път и я търсят. Беше й обещала да се обади, ако има някакви новини.

Изглежда, всички останали телефонни обаждания минаваха първо през регистратурата, защото през нощта човек от персонала на болницата беше оставил купчинка със съобщения на нощното й шкафче. Тя нямаше какво друго да прави, освен да препрочита съобщенията си.

Джейсън беше звънял шест пъти, а предпоследното му съобщение бе направо грубо: „От болницата задържат всичките ти обаждания и не позволяват свиждания. Кажи на лекарите си да ме пуснат да дойда да те видя и ще съм при теб само за три часа. Обади ми се, Лий. Обади се първо на мен. Обади ми се. Обади ми се.“ Последното му съобщение беше оставено едва две минути след предното. Този път Джейсън искаше да й разкаже за пиесата: „Джейн изпълнява ролята ти добре, но далеч не е на висотата ти. Опитай се да не се тревожиш много за представлението.“ Лий дори не се бе сетила за пиесата или за дубльорката си. Беше изумена от съобщението на Джейсън и че дори му е хрумнало, че в такъв момент ще се тревожи за проклетата пиеса.

Освен съобщенията на Джейсън имаше още дузини телеграми и обаждания от нейни приятели и бизнес партньори и познати на Логан. Хилда също се беше обаждала, съобщението й гласеше: „Оздравявайте бързо.“ Прес агентката на Лий и секретарката й също бяха звънели да им даде инструкции веднага щом се почувства по-добре, за да им се обади.

Тя продължи да прелиства съобщенията, утешена донякъде от загрижеността на познатите и близките си. Изведнъж попадна на съобщение от Майкъл Валенте: „Мисля за теб. Обади ми се на този номер, ако мога да помогна с нещо.“ Остана потресена от фамилиарния му тон, но усети, че неприязънта й се дължи по-скоро на собствената й антипатия към него, отколкото към думите му.

Неспособна да стои повече със скръстени ръце, Лий остави купчинката листове настрани, избута масичката с недокоснатата закуска и взе телефона. Когато се представи на оператора, той й се стори стреснат и в същото време щастлив, че разговаря с нея.

— Съжалявам, че ви затрупват със съобщения за мен — започна тя.

— Няма нищо, госпожо Манинг. Това ни е работата.

— Благодаря. Обаждам се, защото исках да се уверя, че не задържате никакви обаждания от полицията или от съпруга ми.

— Не, не. Разбира се, че не. Веднага бихме свързали полицаите с вас, а и всички знаем, че съпругът ви е в неизвестност. В никакъв случай не бихме задържали обаждането му. Лекарят ви и детективите от Ню Йорк ни дадоха специални указания за обажданията. Трябва да свързваме всеки, който твърди, че има информация за съпруга ви, но от останалите трябва да записваме съобщения. Репортерите ще прехвърляме към администрацията, за да може да говорят с тях.