Читать «Някой бди над теб» онлайн - страница 20

— Може би си права. Ще му се представя. Би ли му донесла питие след няколко минути, за да мога да се измъкна възпитано?

Сибил се ухили:

— Искаш да си говоря с необщителен привлекателен мъж с тъмно минало, мъгливо настояще и с петнайсет милиарда мръсни пари в банковата си сметка? Така ли?

— Горе-долу.

— И какво да му донеса за пиене? Кръв ли?

— Гленливит — каза Лий и я прегърна. — Без лед, без вода, без кръв.

Приятелката й се отправи към един от баровете, а тя примирено залепи любезна усмивка на лицето си и тръгна към Валенте. Докато се приближаваше към него, той я наблюдаваше с леко любопитство, но изражението му бе така недружелюбно, че тя се запита дали наистина й е почитател и дали въобще иска да се запознае с нея. Когато стигна до него, забеляза, че е поне метър и деветдесет. Беше широкоплещест, с гъста черна коса и пронизващи кехлибарени очи.

— Господин Валенте?

— Да.

— Аз съм Лий Манинг.

Той едва се усмихна. Странна, замислена усмивка, която не докосна очите му. Пое ръката й и я стисна малко по-силно и по-дълго, отколкото беше прието.

— Как сте, госпожо Манинг? — попита я той с дълбок баритон и добре овладян тон — нещо, което не бе очаквала.

Тя също стисна ръката му малко по-силно и той я пусна, но не отдели очи от нейните.

— Много ми хареса представлението тази вечер.

— Изненадана съм, че сте били на представлението — каза Лий, без да се замисля. От онова, което знаеше за него, не й изглеждаше човек, който ще хареса тази пиеса.

— Сигурно си мислите, че бих предпочел да обера магазин за алкохол, вместо да отида на театър?

Тя се почувства неудобно и това не й хареса:

— Това, което исках да кажа, е, че беше много трудно човек да се сдобие с билети за премиерата.

Усмивката му внезапно озари очите му и той отвърна:

— Не това искахте да кажете, но е много мило от ваша страна.

Лий се видя в чудо и подхвана първата тема, която й се стори подходяща:

— Разбрах, че със съпруга ми смятате да работите по общ бизнес проект.

— И вие, разбира се, не одобрявате — сухо я пресече той.

— Защо мислите така?

— Наблюдавах ви преди няколко минути, когато Логан ви каза, че съм тук и защо съм тук.

Въпреки тъмното си минало Валенте бе гост в дома й и тя се засрами, че е позволила неприязънта й да стане очевидна. Реши да действа според поговорката, че най-добрата защита е нападението.

— Вие сте мой гост, господин Валенте. А аз съм актриса. Ако съм имала нещо против вас или който и да е гост, никога нямаше да разберете, защото никога нямаше да ми проличи — твърдо, но учтиво заяви.

— Много сте убедителна.

— Да, а вие не бяхте прав.

— Това означава ли, че одобрявате съвместната ни работа със съпруга ви?

— Не съм казала това.

За нейна изненада Валенте се засмя. Този път усмивката му бе чаровна, а очите му заискриха под гъстите мигли. Друг на нейно място нямаше да забележи това, но професията й бе свързана с промяната в мимиката и изражението и затова опасните пламъчета, които изкусителната му усмивка запали в очите му, не й убягнаха. Това бе страшната, измамна усмивка на жесток хищник, хищник, който иска надмощието му да бъде усетено, който иска да я съблазни с него. Вместо това обаче Лий беше отвратена. Отвърна поглед от мъжа и посочи картината на стената, която, ако зависеше от Логан, нямаше да бъде окачена дори в килера им.