Читать «Някой бди над теб» онлайн - страница 21

— Забелязах, че разглеждате картината.

— Всъщност се възхищавах на рамката.

— От началото на седемнайсети век е. Преди е била в кабинета на дядото на Логан.

— Не може да говорите за тази картина — иронично рече Валенте.

— Говорех за рамката. Картината всъщност е рисувана от бабата на Логан.

— Можехте да ми спестите тази информация.

Той беше прав, но в този момент се появи Сибил и я спаси от неловката ситуация.

— Искам да те запозная с някого — рече тя на приятелката си малко по-нетърпеливо от приетото и ги представи един на друг. — Сибил е известен астролог — добави и се ядоса на присмехулния поглед на Валенте.

Без да се смущава от реакцията му, Сибил му подаде питието с усмивка.

— Приятно ми е — рече.

— Така ли, и защо?

— Още не съм сигурна. Питието е за вас. Скоч. Без лед. Без вода. Нали това пиете?

Той я изгледа подозрително и с нежелание прие напитката.

— Може би искате да повярвам, че знаете какво пия, защото сте астролог?

— Щяхте ли да ми повярвате, ако ви кажа, че е истина?

— Не.

— Тогава нека си призная — знам какво пиете, защото домакинята ни ми каза и ме помоли да ви го донеса.

Студенината в погледа му изчезна, когато се обърна към Лий:

— Много мило от ваша страна.

— Благодаря — отвърна тя и се озърна.

Нямаше търпение да се махне.

Сибил отново я спаси:

— Логан ме помоли да ти предам да отидеш при тях и да разрешиш някакъв спор относно пиесата.

— Значи няма да е лошо да видя какво става. — Лий се усмихна на приятелката си и вместо да се ръкува с Валенте, кимна учтиво. — Радвам се, че се запознахме — изрече и когато си тръгна, чу как приятелката й му казва:

— Да седнем някъде, господин Валенте. Можете да ми разкажете за себе си. Или ако предпочитате, аз мога да ви разкажа за вас самия.

Последните гости си тръгнаха едва след четири сутринта. Лий угаси лампите и двамата с Логан се отправиха към спалнята си.

Той плъзна ръка около талията й и попита закачливо:

— Как се чувстваш сега, когато те наричат най-талантливата актриса, красила сцената на Бродуей?

— Чудесно. — Беше превъзбудена през цялата нощ, но щом зърна огромното легло с балдахин и мекия дюшек, силите като че ли я напуснаха. Още преди да съблече вечерната си рокля, се запрозява, а когато Логан излезе от банята, вече заспиваше.

Той се настани до нея и я целуна по бузата, ала Лий успя само да се усмихне.

— Така ли ми благодариш за рубинения медальон? — шеговито прошепна той.

Тя се притиснало него и измърмори:

— Аха.

Съпругът й се засмя:

— Предполагам, че ще трябва да изчакам да ми поднесеш благодарностите си, когато отидем в планината.

На Лий й се стори, че са минали едва пет минути, когато Логан я събуди, напълно готов и нетърпелив да тръгне за хижата.