Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 94

— Мислиш ли, че ще ги вземем?

— Ако не успеем, сме мъртви — отвърна той, като знаеше, че е точно така.

Часът беше 9.50, когато пристигнаха в Сейнт Дейвидс Бей. Джони забеляза просторен безплатен паркинг край плажа, препълнен с коли и каравани.

— Тук ще се отървем от колата. — Подкара навътре в паркинга. Няколко минути търси място, но накрая намери. — Отсега нататък ще вървим пеша.

Отключи куфара си и извади остатъка от парите на Сами.

— Това е, с което разполагаме — рече и преброи парите, а тя го наблюдаваше. — Две хиляди осемстотин петдесет и седем долара. — Искам да видиш това, бебче. Искам да знаеш, че отсега нататък сме заедно, партньори. — Той отброи хиляда и й подаде банкнотите. — Нека стоят при теб, в случай че с мен стане нещо. Намери фризьор и си оправи косата, след това си купи дрехи. Не харчи много. Може да се наложи да поживеем с тези пари доста време. Внимавай какво ще купиш: не бива да бие на очи. Ще се представяме за съпрузи. Обмислил съм всичко. В отпуска сме, пътуваме с фирмата „Грейхаунд“ и разглеждаме страната. Запознавам те с нея. Ще наемем стая в някой малък хотел в Брънзуик. Ще казваш, че имам болно сърце и не трябва да ме безпокоят. Няма да излизаме много. Според теб сме сбъркали, като сме дошли толкова далече. Имам нужда от почивка. Записваме се като мистър и мисис Хенри Джексън от Питсбърг. Това е в общи линии. По-късно ще го доизмислим.

Тя пъхна в чантата си парите, които й беше дал, после го погледна.

— Докато си оправям косата, Джони, да не би да си намислил да ме изоставиш?

Това го шокира. Изгледа я продължително, после се усмихна.

— Попитай себе си. Човек може да открие истината единствено в себе си, бебче.

Като затвори куфара, той излезе от колата.

Тя го последва.

— Съжалявам — докосна ръката му. — Толкова мъже са минали през живота ми. Толкова съм си дошла до гуша! Не знам вече на кого да вярвам.

— Ако досега не си могла да ми повярваш, бебче — рече той нежно, — тогава наистина тежко ти. Хайде, да вървим.

Отидоха в града. Въпреки че беше рано, вече беше пълно с туристи, поели към плажа. В средата на главната улица Джони зърна автогарата на фирмата „Грейхаунд“.

— Ще се срещнем там — посочи я той. — Побързай, колкото можеш. Който дойде пръв, ще чака другия. О’кей?

Беше й много неприятно, че я оставя.

— Джони… Страх ме е да бъда сама… Наистина ме е страх.

Той й се усмихна.

— Но, бебче, ние сме винаги сами. Аз съм бил сам цял живот, ти също. Просто си боядисай косата и си купи малко дрехи. Ще направиш добре да си купиш и някакъв сак. — Той се огледа. — Ето там, вляво, има дамски салон.

Първо си оправи косата.

— Добре. — Тя се усмихна насила. — Доскоро, Джони.

— И хич не се съмнявай в това.