Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 91

Той отметна чаршафа и стана. Чашка кафе щеше да му дойде добре с цигарата.

— Джони?

Фрида се появи от спалнята си. Русата й коса беше разчорлена, но за Джони, все още ухаеща на сън, тя беше прекрасна.

— Ще направя кафе, бебче. Искаш ли и ти?

— Хммм.

Тя влезе в банята.

Докато слагаше кафето в една тенджерка, Джони мислеше за нея. Уличница! И какво от това? Много жени бяха уличници — продаваха телата си не за пари, а за подаръци, бижута, кожи… или за каквото там им се искаше. Тя беше неговата жена, каза си. Кой го е грижа за нечие минало, когато има любов — а Джони знаеше, че я обича. Той не беше кой знае какво, но ще бъде! Сто осемдесет и шест хиляди долара правят нещо от всеки мъж!

Усещаше, че ще бъде горещо, и с ужас си помисли, че отсега нататък няма да има нито плуване, нито ловене на риба. Не трябваше да се показва навън.

Наля от горещото кафе в една чаша и когато се канеше да налее и втората, чу да приближава кола.

С бързо движение отмести втората чаша, после се спусна към стаята си, грабна пистолета, оправи леглото, след това се втурна в стаята на Скот, чийто прозорец гледаше към кея.

Видя прашен линкълн да спира до самия кей, а от него да изскачат двама мъже: единият едър, подобен на горила, а другият дребен, с бледо лице и изцъклени очи. И двамата носеха черни костюми, бели ризи и бели вратовръзки. Те поспряха да се огледат, след това бавно поеха по кея, докато Джони бързо изскочи в коридора.

Фрида беше все още с късата си нощница и се показа на вратата на банята.

— Има неприятности — рече предпазливо Джони. — Но не се тревожи. Аз ще се погрижа.

— Не! Скрий се! — прошепна Фрида трескаво. — Аз ще се погрижа! Влез в стенния шкаф и се скрий!

Тя го хвана за ръката и го забута. Той за момент се поколеба, но когато на вратата се почука, се пъхна в шкафа и придърпа вратичките.

Фрида изтича в спалнята си, грабна пенюара и го навлече, докато тропането по вратата продължаваше.

Тя се овладя, отиде до вратата и отвори. Когато видя Бърни и Клайв, ледени тръпки я побиха по гърба, но запази самообладание.

— Какво искате?

Бърни, вонящ на пот, с всяваща ужас кретенска усмивка, пристъпи напред и я блъсна.

— Хайде, кукличке. Искаме да си поприказваме с теб за Джони.

Но Фрида се изплаши от другия: дребния блед мъж със зли садистични очи, който вървеше след горилата.

— Отиде си — каза тя.

Те вече бяха във всекидневната, а тя беше отстъпила навътре.

— Разправи ни за него, кукличке. Той ни трябва — заповяда Бърни.

— Замина вчера.

— Това вече го чухме. — Бърни приближи към нея и смъкна пенюара й, като я остави по късата нощница. — Да, чухме това — удари я през лицето толкова силно, че тя се блъсна в стената и се просна на пода. Той се наведе и разкъса нощницата й. — Но не го вярваме, кукличке. Запей нещо друго.

Тя лежеше гола в краката му, впила поглед в него.