Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 90

Когато Тони влезе в офиса на Луиджи, двама мъже подпираха стената, докато Луиджи, седнал зад бюрото, захапал пура между зъбите, проверяваше, сметките на ресторанта.

Двамата мъже стреснаха Тони. Имаше навик с бандити, но тези двамата му се сториха като избягали от зоологическа градина. По-едрият имаше обезобразено лице на боксьор, беше масивно сложен, с усмивка на кретен, с малки светещи очи и без уши. Сигурно му ги бяха отхапали при някоя разправия в миналото, реши Тони. Другият беше по-млад, слаб, рус, с безизразни очи, тънки устни и отнесеното изражение на надрусан.

— Влизай — покани го Луиджи. — Големият е Бърни. Другият — Клайв. Ще отидат да си поговорят с твоята мацка. На мистър Джо му е хрумнала идеята, че тя лъже, така че изпращам момчетата да поизтърсят боклука от нея. — Луиджи погледна Тони и се ухили. — Как беше в кревата?

— Добре, мистър Луиджи.

— Хубаво. Късметлия си. От нея няма да остане много, след като тези двамата я обработят. Само че умната! Кога е най-подходящото време за посещение?

— Мъжът й излиза в пет и тридесет сутринта. След това е сама — отвърна Тони неспокойно.

Луиджи погледна към двамата мъже, опрени на стената.

— Да речем, че отидете там към шест? Не се тревожете, че ще й прекъснете удоволствието от кафето. Мистър Джо е нетърпелив за новини. И не се безпокойте за нея. Езерото е голямо.

Двамата кимнаха и излязоха, като оставиха Тони да стърчи неспокоен и вторачен в Луиджи. Даже главорез като него трудно приемаше мисълта, че мацка като Фрида ще попадне в ръцете на тези две горили.

— О’кей, Тони — заключи Луиджи. — Иди да се позабавляваш. В това място нищо не липсва. Ако искаш момиче, обади се на бармана. Той ще те уреди. Забавлявай се.

Тони отиде в бара и се напи.

* * *

Шумът от потеглящия камион събуди Джони. Погледна през прозореца. Над езерото се стелеше лека мъгла, но той видя червения кръг на слънцето да се подава иззад боровете. Погледна часовника си. Беше пет и половина. Посегна за цигара и чу как камионът се измъква на заден ход изпод навеса, а после с ръмжене поема нагоре по черния път.

Вечерта беше минала в гледане на телевизия. Паят с гълъбово месо на Фрида има голям успех. Скот го беше поздравил за стрелбата му. Джони беше спал лошо, като постоянно се будеше, задрямваше и пак се събуждаше. Сега, с цигара в уста, започна да преценява положението си.

Ако Масино бе повярвал на историята на Фрида, напрежението щеше да спадне. Но дали бе повярвал? Той (Джони) трябваше да остане скрит най-малко още четири дни, след което трябваше да се добере до телефон и да се обади на Сами. Не би посмял да се покаже отново в Литъл Крийк. Къде другаде имаше телефон? Трябваше да попита Фрида за това. Ако Сами му потвърдеше, че температурата е спаднала, те с Фрида щяха да отидат в Ийст Сити, щяха да си опитат късмета да приберат парите, а после да се ометат от града. Ако Масино беше сигурен, че той е в Хавана, не виждаше опасност в това отново да поеме на юг. Проблеми! Първо, да се добере до телефон и, второ — да намери кола. Не можеше вече и дума да става Фрида да наеме кола в Литъл Крийк. Може би щеше да се наложи да отидат пеша до Ню Саймара… В тая жега!