Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 21

Даже Анди беше доволен, след като Джони за четири дни бе поставил осемнадесет автомата на нови места.

А сега беше петък, двадесет и девети февруари. Още едно събиране на пари и той щеше да се премести в света на „едноръките бандити“, а Бърни признателно щеше да се оттегли. Тези последни четири дни бяха показали на Джони, че работата съвсем не е чак толкова лоша. За разлика от Бърни той имаше зад гърба си репутация, която можеше да размахва пред лицата на хората. Разбра, че никой не уважаваше Бърни, и беше цяло чудо, че се е задържал толкова дълго.

Джони тръсна пепелта от цигарата си, като гледаше в тавана. С облекчение установи, че стомахът му не е свит на буца, че не усеща никаква нервност. Мислеше за всичките тези пари: сто и петдесет хиляди долара! Не трябваше да действа прекалено успешно с „едноръките бандити“, предупреждаваше сам себе си. Искаше да се оттегли от сцената след две години. Можеше да изчака толкова, но не повече. Първата му година ще е добра. Може би ще достигне дори еднопроцентовия дял, но следващата ще намали темпото, ще се прави, че е загубил влиянието си, и, като познаваше Масино и Анди, те щяха да се огледат наоколо за по-млад човек. Тогава и той би могъл да се оттегли с поклон както Бърни днес.

Мелани се раздвижи и се привдигна.

— Искаш ли кафе, скъпи? — попита тя сънливо.

Той угаси цигарата си и се наведе над нея.

— Има време. — Пръстите му галеха гърдите й и тя въздъхна щастливо.

По-късно, докато закусваха, Джони подхвърли небрежно:

— Ще се видим довечера, бебче. Ще отидем в заведението на Луиджи.

Мелани, която доволно ядеше палачинки със сироп, кимна.

— Добре, Джони.

Той замълча, като се чудеше как да й каже. По дяволите! Мислеше си, че това няма да е сложно. Да й каже половината истина. Тя ще повярва на всичко… Само половината истина.

— Бебче, налага се да свърша нещо тази нощ — рече той, като режеше палачинката си. — Чуваш ли ме?

Тя го погледна. Сиропът беше потекъл на тънка струйка по брадичката й.

— Да.

— Тази работа няма нищо общо с шефа ми и той не би искал да я върша. Това означава малко повече пари за мен, но Масино не трябва да знае. — Той спря и я погледна. Тя го слушаше. В черните й очи вече се появяваха признаци на паника. Винаги се беше ужасявала от Масино и мразеше работата на Джони за него. — Няма никакви причини за безпокойство — продължи той с мек и успокояващ глас. — Знаеш ли какво значи алиби?

Тя остави ножа и вилицата и кимна.

— Имам нужда от алиби, бебче, и искам ти да ми го осигуриш. Слушай сега: довечера хапваме при Луиджи, след това идваме тук. Колата ми остава отвън. Около полунощ излизам за половин час, за да свърша работата. Връщам се обратно и ако някой ти задава въпроси, казваш, че не съм мърдал оттук, след като сме дошли от ресторанта. Разбра ли?