Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 23

Като я остави, той затича по стълбите към мястото, където беше паркирал колата си. След десет минути се озова в апартамента си. Избръсна се, взе душ. Докато стоеше под студената вода, се питаше дали на Мелани ще й стигне смелост да се изправи срещу Масино, ако работата се вкисне. Може би. Той докосна своя медальон на свети Христофор. Трикът в неговата кражба беше, че нямаше да позволи нито на ченгетата, нито дори на Масино да заподозрат кой е взел парите.

Потегли към офиса на Масино и пристигна няколко минути преди десет часа. Тони Капело и Ърни Ласини бяха вече там, подпираха стената в офиса и пушеха. Сами се качваше по стълбите, когато Джони влезе в сградата.

— Здрасти! — Джони направи пауза. — Големият ден. Уреди ли си униформата?

Лицето на Сами вече лъщеше от пот. Под чернотата на кожата му прозираше сив оттенък. Джони виждаше, че е изплашен до смърт, и знаеше, че паниката му ще нараства с увеличаването на събраните пари.

— Мистър Анди я урежда — отвърна дрезгаво Сами и влезе в стаята.

Тони и Ърни ги поздравиха. Четиримата мъже се повъртяха няколко минути, след това дойде Анди от стаята си с две чанти за парите. Бяха заключени заедно с белезник, а имаше и свободна халка, която беше закачена за една от чантите и която Анди щракна около китката на Сами.

Тони се обади:

— Не бих приел твоята работа и за цял бон. — Ухили се, като видя страха на Сами. — Човече! Някой тип може да ти фрасне ръката с брадва!

— Млък! — сопна се Джони заплашително. — Никой не размахва брадви.

Внезапно настъпи тишина, когато Масино влезе в офиса.

— Всичко наред ли е? — попита той Анди.

— Тръгват.

— Добре… — Масино се ухили на Джони. — Значи…

Джони чакаше с безизразно лице.

— Последна обиколка, а? — рече Масино. — Ти ще се оправяш добре с „бандитите“, Джони. — Погледна към Сами. — И ти ще си много добре като мой шофьор. О’кей, хайде, мърдайте. Големият сбор! — Той отиде до бюрото си и седна.

Докато Тони и Ърни, последвани от Сами, вървяха към вратата, Масино се обади:

— Джони?

Джони спря.

— На теб ли е оня дяволски медальон? — Масино се хилеше.

— Никога не се разделям с него, мистър Джо.

Масино кимна.

— Отваряй си очите! Този път може да ти потрябва.

— И тримата ще си отваряме очите, мистър Джо — отвърна спокойно Джони.

Четиримата мъже излязоха от офиса и поеха надолу по стълбите към колата на Джони.

* * *

След пет часа всичко беше приключило. Нямаше никакви неприятности. Полицията си затваряше очите, когато Джони паркираше на платното и забавяше движението. Парите се търкаляха към чантите. Сами, който очакваше всяка секунда да чуе трясъка на изстрел и да усети как куршумът пронизва тялото му, пелтечеше нечленоразделно, когато Джони спря пред зданието, в което се намираше офисът на Масино. Джони го бутна по рамото.

— Край — каза той спокойно: — Сега идва ред на ролс-ройса.

Но Сами все още не се чувстваше в безопасност. Трябваше да пресече тротоара, мъкнейки тежките чанти, преди най-сетне да достигне до офиса на Масино.

С Джони до себе си и Ърни и Тони отзад като ветрило, сложили пръст върху спусъка на пистолетите, той излезе от колата в дъжда. Сви се от страх пред тълпата, която чакаше пред входа, за да приветства четиримата мъже при пристигането им.