Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 18

Докато седеше пред трите пържени яйца и дебелия резен печен бекон, телефонът иззвъня. Изпсува, стана и вдигна слушалката. Беше Анди Лукас.

— Мистър Джо каза, че ти ще се заемеш с работата на Бърни — подхвана Анди. — Вие двамата добре се разбирахте. Иди днес при него. Ще те разведе из местата и ще те въведе в работата.

— О’кей — отвърна Джони, като зяпаше закуската си. — Ще го направя.

— И слушай, Джони. — Тонът на Анди беше студен. — Бърни не си даваше зор в работата. — Ще очаквам ти да увеличиш постъпленията. Искаме да поставим най-малко още двеста автомата и ти ще трябва да свършиш това… Разбрано?

— Да.

— О’кей… Иди да говориш с Бърни. — Анди затвори.

Джони се върна към закуската си, но нямаше същия апетит, както преди телефонното обаждане.

Малко след единадесет той излезе и се отправи към офиса на Бърни: едностайно помещение на най-горния етаж на офисблок без асансьор. Докато чакаше зелен сигнал, за да пресече улицата, видя отсреща Черния Сами, който също чакаше да пресече.

Сами се ухили, махна му и когато колите спряха, Джони отиде при него.

— Здрасти, Сами, какво правиш?

— Аз? — Сами погледна неопределено. — Нищичко, мистър Джони. Няма много за правене, в събота… Шляя се.

Джони беше забравил, че е събота. Утре беше неделя. Мразеше неделите със затворените магазини и всичките хора, които заминаваха извън града. Обикновено прекарваше неделните сутрини в четене на вестници, после, в късния следобед, отиваше при Мелани. В неделя сутринта тя винаги беше заета да чисти апартамента си, да мие косата си и да върши всички ония проклети домакински работи, които жените вечно си намират.

— Искаш ли едно кафе? — попита Джони.

— Винаги казвам „да“ за кафе. — Сами неспокойно погледна Джони. Суровото изражение на лицето му го безпокоеше. — Да не се е случило нещо лошо?

— Да пием по едно кафе. — Джони го поведе към кафенето и се облегна на бара. Поръча две кафета и рече:

— Снощи говорих с мистър Джо. — Той продължи и разказа на Сами какво му беше казал Масино. — Сега зависи от теб. Искаш ли да караш неговата кола?

Лицето на Сами светна, сякаш беше глътнал запалена електрическа крушка.

— Ама вярно ли е това, мистър Джони?

— Той така каза.

— Разбира се, че искам! — Сами плесна с розовите си длани. — Мислиш ли, че повече не трябва да събирам пари?

Джони се замисли кисело: още един! Бърни грейнал от щастие до ушите, сега Сами. За тях е по-добре, за мен — по-зле.

— Ще трябва да носиш униформа и да караш неговия ролс-ройс. Харесва ли ти?

— Разбира се! Това ако не е добра новина! — Сами замълча и погледна Джони. — Кога започвам?

— По-следващата седмица.

Лицето на Сами помръкна.

— Искаш да кажеш, че ще трябва да събера парите и следващия петък?

— Точно така.

Очите на Сами се завъртяха и пот изби по лицето му.