Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 17

— Мен ме урежда — отвърна Джони и излезе в големия хол, където чакаше икономът.

— Довиждане — каза Масино и закрачи нагоре по стълбите, като тихо си подсвиркваше, докато се скри от погледа на Джони.

* * *

Когато стигна до колата, Джони се спря и се поколеба. Погледна си часовника. Беше девет и пет. Като познаваше апетита на Мелани, предположи, че ще бъде заета още около половин час. Реши, че си струва да размени някоя дума с Бърни Щулц.

Подкара през града и пристигна пред апартамента на Бърни след петнадесет минути. Намери го вкъщи, свалил обувките, с бира в ръка, седнал пред телевизора.

Жената на Бърни — едра, пълна и с щастливо лице, го въведе, след което отиде в кухнята, тъй като знаеше, че тези двама мъже ще говорят по делови въпроси, а тя никога не се бъркаше в машинациите на Бърни.

Джони не взе да усуква.

Щом Бърни изключи телевизора и му предложи бира, която той отказа, заяви:

— Току-що говорих с мистър Джо. Теб те изригват, Бърни, а аз получавам твоята работа.

Бърни се втренчи в него.

— Я повтори?

Джони повтори думите си.

— Наистина ли това искаш да кажеш… Не се шегуваш?

— Казвам ти.

Бърни дълбоко, продължително пое дъх и тежкото му тлъсто лице грейна в широка усмивка. Внезапно стана с десет години по-млад.

— Това е голяма новина! — Той плесна с ръце. — Молех се за това от години. Значи най-после съм свободен!

— Предположих, че ще се почувстваш така — рече Джони. — Точно затова дойдох право при теб. Какво ще правиш, Бърни? Ще бъдеш извън организацията.

— Какво ще правя? Аз? — Бърни се засмя щастливо. — Имам си спестени пари. Моят шурей има овощна градина в Калифорния. Точно там ще отида: съдружници, ще си берем плодове на слънце без никаква проклета грижа на света!

— Даа. — Мислите на Джони отскочиха към неговата мечтана лодка и морето. — Е добре, аз получих твоята работа. Бърни. Какво струва тя?

Бърни допи бирата си, уригна се и остави чашата.

— Мистър Джо ми плаща твърди осемстотин на седмица плюс един процент от печалбата, но този процент е вятър работа. През всичките проклети години, през които работих, никога не постигнах сбор над заплануваното от оня кучи син Анди, така че забрави за единия процент. Но ти плащат твърдо осемстотин, Джони, въпреки че работата е същински ад. Успях да спестя от заплатата, и ти също ще успееш.

Осемстотин седмично, а Масино му беше предложил само четиристотин плюс единия процент, който според Бърни не значеше нищо!

Студен, бесен яд обзе Джони, но той се сдържа.

„Ти си най-добрият ми човек, Джони. В теб има нещо, което е навлязло в мен.“

Това му беше казал крадливият, лицемерен кучи син! Добре, много добре, помисли си Джони, докато ставаше, и аз ще бъда крадлив кучи син!

Излезе от дома на Бърни и отиде при колата си. Все още бесен, бързо подкара към квартирата на Мелани.

* * *

На другата сутрин, когато Мелани отиде на работа, Джони се върна в своя апартамент и си приготви закуска: неговото любимо ядене за деня. Имаше пред себе си цял ден без никакви планове. Беше в кисело настроение. Стиснатостта на Масино все още го гнетеше. Сега вече не изпитваше никакви угризения да го ограби — това беше сигурно.