Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 13

Повечето от хората на Масино знаеха, че момичето на Джони е Мелани. Не може да извеждаш момиче три пъти седмично в продължение на три години, без да се натъкнеш на някого от бандата в ресторантите, които Джони можеше да си позволи, или в киносалона, където даваха последния филм. Тази мисъл малко безпокоеше Джони, макар постоянно да се самоуспокояваше, че нищо няма да се вкисне при начина, по който го е замислил, и че Масино никога няма да се сети кой е крадецът. Беше привързан към Мелани. Любов? Не, казваше си той, не е влюбен в нея. Чувстваше, че любовта не е идвала в живота му. Любовта ограничава мъжа, но той беше привързан към Мелани и не би искал нещо да й се случи.

Запали нова цигара. Долу на улицата крещеше дете, някаква жена викаше на друга жена през платното, кола пълзеше на малка скорост и вдигаше шум като ракета. Заслушан, той мислеше за морето, обляно в слънчева светлина, и усещаше по лицето си морския бриз. Ръцете му мислено се сключиха върху лоста на кормилото и чу бръмченето на мощните машини. Търпение, каза си той. Две-три години — и ще бъда на море.

Всеки петък вечер водеше Мелани на ресторант и после на кино. Тази вечер — той погледна часовника си — би трябвало да я изведе. Следващия петък ще е другояче, но нямаше да й каже това днес. Ще й го изтресе внезапно. Въпреки че не беше приказлива, ако знаеше предварително, че другият петък ще бъде специален, можеше да се разтревожи.

Той прекара следващите два часа в непрекъснато преразглеждане на плана си и накрая, като осъзна безполезността на това постоянно предъвкване, стана, съблече се и взе душ.

След един час взе Мелани от апартамента й и я закара в ресторанта на Луиджи.

Поднесоха им хубава италианска вечеря. Нямаха какво много да си кажат. Мелани винаги изглеждаше гладна и когато сложиха храната пред нея, тя започна да я поглъща, доволна и мълчалива, докато Джони, който мислеше за петъка, двадесет и девети, ровеше в чинията си и не яде много. Гледаше я непрестанно. Очите му смъкваха дрехите й, виждаше маслиновата й кожа, пищното й голо тяло и си мислеше за напразно загубените следващи три часа, когато щяха да седят в някое задушно кино и да гледат някакъв скапан филм, преди да може да я положи по гръб в голямото двойно легло.

— Какъв бръмбар ти е влязъл в главата, Джони — внезапно попита Мелани. Беше погълнала огромно блюдо със спагети и сега, облегната назад, нетърпеливо очакваше следващото. Големите й гърди напираха под евтината тясна рокля.

Мислите на Джони скочиха обратно към нея и той се усмихна.

— Просто те гледам, бебче — рече и сложи ръката си върху нейната. — Тъкмо се сгорещявам за теб.

Тя усети силен прилив на кръв към слабините си.

— Аз също. Хайде да прескочим киното тази вечер. Да се върнем вкъщи и да си направим истинско чукане.

Точно това искаше и той и пръстите му се впиха в китката й.

— Ще си го получиш, бебче.

Върху масата падна сянка и Джони погледна нагоре.