Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 11

Понеже очевидно сейфът щеше да бъде отворен с ключ, цялата тежест от подозренията на Масино щеше да падне върху Анди и полицията наистина щеше да види сметката на Анди, защото той единствен е разполагал с ключ, а имаше и криминално минало. Може би Анди нямаше да може да докаже невинността си, но ако успееше, тогава Масино щеше да се огледа наоколо за други членове на бандата си. Щеше да разбере, че е работа на вътрешен човек заради ключа. Имаше двеста души, които идваха и си отиваха. Последния човек, когото би заподозрял, казваше си Джони, беше неговият верен Джони, който в миналото на три пъти му бе спасявал живота и винаги се беше държал добре и беше правил онова, което му заръчат.

Седнал до прозореца, Джони прехвърляше мислено плана си отново и отново и не можеше да му намери грешка, но все пак беше неспокоен.

Той чуваше резкия безмилостен глас на Масино, който казваше: „Никой не е толкова тъп, че да се опита да вземе нещо от мен“.

Но може да се намери някой достатъчно умен, помисли си Джони, и като пъхна пръсти под ризата си, докосна медальона на свети Христофор.

Глава втора

Мелани Карели, момичето на Джони, беше родена в бедняшки квартал на Неапол. На четиригодишна възраст беше изпратена заедно с други деца да проси от туристите по улицата. Животът за нея и родителите й беше тежък. Баща й — сакат човек, упорито предлагаше пощенски картички и фалшиви писалки „Паркър“ пред по-добрите хотели. Майка й вземаше пране вкъщи.

Когато Мелани стана на петнадесет години, дядо й, който имаше шивашко предприятие в Бруклин, й писа, че може да я използва в мъничката си фабрика, и майка й и баща й с радост я изпратиха: третокласният корабен билет беше купен от дядо й. Мелани твърде много си падаше по момчетата и родителите й се ужасяваха от почти сигурните изгледи рано или късно да им тръсне някое нежелано бебе.

Три убийствени години тя беше работила във фабриката и накрая реши, че не това ще бъде нейният път в живота. Открадна петдесет долара от дядо си и напусна Бруклин. Когато пристигна в Ийст Сити — града на Джони — реши, че е достатъчно далече от Ню Йорк, за да е в безопасност, и се установи там. Всъщност нямаше защо да се тревожи за безопасността си: дядо й беше много доволен, когато откри, че я няма.

Намери си работа като сервитьорка в долнопробен снекбар, но часовете бяха убийствени. Напусна, последваха други работи, после, след една година, я взеха в един от многото евтини магазини в града, което я задоволи. Заплатата не беше голяма, но най-после беше самостоятелна, без някой постоянно да й нарежда какво да прави и как да се държи, а си имаше и малка стая, която беше нейна и само нейна.