Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 106

Тя седеше вкаменена и гледаше в тънката струйка кръв, която се стичаше от главата на Джони. Чу как някаква жена изпищя. След това видя как от сянката излязоха трима мъже, грабнаха чантите и изчезнаха.

Включи на скорост и изкара колата от паркинга.

Сухи хълцания, от които й се повдигаше, я разтърсваха, докато излизаше от града.

* * *

Сами нервно крачеше из малката си стаичка. Непрекъснато поглеждаше към евтиния будилник на нощното шкафче. Беше 1:30. Мистър Джони беше казал, че ще му донесе шест хиляди долара в полунощ. Клой беше се обадила. Дала му бе срок до утре сутринта, след което щяла да помоли Джако да се погрижи за нея. Сами й отвърна да не се тревожи. Ще има парите, които й трябват, и ще може да се уговори с доктора, за когато иска през деня.

Отново погледна часовника.

Мистър Джони беше обещал. Какво се е случило?

След това чу стъпки по стълбите, които приближаваха, и си отдъхна с облекчение и вече щастлив. Ето го мистър Джони с парите! Как можа да се усъмни в него? Когато мистър Джони дадеше дума… Това си беше дума!

На вратата се почука.

Шест хиляди долара! Ще заведе Клой на юг след операцията. Тя винаги беше искала да види Маями. Проклетият му брат също щеше да се избави от неприятностите си. Майка му щеше да е доволна!

С танцова стъпка Сами прекоси стаята, за да отвори.

* * *

Дебелият възрастен мъж й се усмихна. Беше добре облечен, с боядисана черна коса и блестящи бели изкуствени зъби.

— Разкарай се — викна му Фрида. — Опитай с друга.

Дебелият мъж направи гримаса, след това закрачи надолу по дългата улица, където чакаха други момичета.

Фрида се облегна на стената, като се опитваше да поотмори измъчените си крака. Бяха минали два месеца, откакто Джони беше умрял. Парите, които й беше дал, свършиха. Знаеше, че е разточителна, но трябваше да си купи малко прилични дрехи. Сега се бе върнала в играта, но Брънзуик не беше доходно място. Беше пълен със смахнати стари мъже, а тя беше си обещала, че повече никога няма да насърчава перверзни типове. Но си казваше, че трябва да спести достатъчно пари или за да отиде на юг, където мъжете могат да оценят способностите и вида й, или за да отиде на север и да стане отново момиче на повикване.

Облегната на стената, тя мислеше за Джони: мило момче. Би могла да се омъжи за него. Той и мечтата му за лодка! Е, всеки трябва да си има мечта. Всичките онези пари… Толкова близо… Толкова далече!

Започна да вали. Улицата опустя. Другите момичета се бяха прибрали. Тя отвори парцаливото си портмоне и провери парите… Тринадесет долара.

Е, парите са си пари. Щракна портмонето и тръгна надолу по дългата улица към мъничката стая, която сега наричаше свой дом.

Тони Капело, който я наблюдаваше вече половин час, тръгна след нея. Ръката му се плъзна към джоба на сакото и пръстите му се сключиха около шишето с киселина.

Докато се събличаше, Фрида чу почукване на вратата.

Уморено навлече пенюара.

— Кой е? — обади се тя.

Чукането се повтори.

Без да мисли, тя прекоси стаята и отвори.