Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 102

— Къде си мислиш, че отиваш?

Сами наведе глава в раболепен поклон.

— Само отивам да попитам шефа дали имам още нещо да правя. Днес е свободната ми вечер, така че просто исках да го попитам.

Анди беше сигурен, че Масино няма да може да се сдържи, ако види Сами. Анди беше подслушвал телефона на Сами и разговорът му с Джони беше записан на лента, която Масино беше прослушал.

— Всичко е наред — рече той. — Изчезвай. Мистър Джо в момента е зает.

Сами кимна и влезе пак в асансьора. Анди тръгна към офиса на Масино, влезе и затвори вратата.

Масино седеше зад бюрото си. Опрени до стената стърчаха Тони, Ърни, Лу Берили и Бено. На бюрото лежеше 22-калиброва снайперистка пушка, снабдена с телескопичен мерник и заглушител.

— Сами си отива вкъщи — съобщи Анди и приближи до прозореца. — Тони, вземи пушката и ела тук.

Объркан, Тони погледна към Масино, който кимна. Тони взе пушката и последва Анди към отворения прозорец. Анди привлече един стол с твърда облегалка.

— Седни. Погледни през улицата. Гледай към входа на автогарата.

Тони се подчини.

— Сега погледни през мерника — продължи Анди. — Вземи на фокус някого.

Когато погледна през мощния мерник, Тони се стресна. Един шофьор на такси, облегнат на колата си, който се препичаше на слънце, се появи във фокуса и на Тони му се стори, че може да протегне ръка и да пипне главата му.

— Господи! — измърмори той. — Ама че мерник!

— Не сваляй очи от там. След миг ще видиш Сами. Искам да го хванеш на фокус.

Масино бутна стола си назад и дойде при тях до прозореца. Видяха как Сами пресече улицата и спря да се огледа. Движеше се крадешком.

— Хвана ли го?

— Да. Виждам потта по мутрата му.

Видяха как Сами се промъкна в автогарата и изчезна. Зачакаха. След няколко минути той излезе, огледа се пак крадешком и си отиде.

— Можеше ли да го убиеш? — попита Анди, когато Тони свали пушката.

— С тази красота? Абсолютно! Шестгодишно хлапе би могло да го свали.

Анди погледна Масино.

— Може би ще е по-добре аз да се оправя с това, мистър Джо. Може би ще е по-добре да бъдеш извън града.

Масино помисли, после кимна.

— Добре.

Като огледа другите мъже, Анди каза:

— И така, нека се разберем за операцията. Рано или късно Бианда ще се появи. — Той се обърна към Тони. — Ти и аз ще седим дотогава до този прозорец. Когато дойде, ти ще му пръснеш главата.

Тони въздъхна с облекчение. Боеше се, че ще трябва да се изправи срещу Джони в битка с пистолети, но сега, като разбра, че трябва само да седи до прозореца със снайперистката пушка, усети, че може да си позволи да се ухили.

— Ще ми достави удоволствие — заяви той.

— Другите ще чакате скрити долу. Когато Тони застреля това копеле, вие хуквате през улицата, грабвате двете чанти и се връщате тук. Това трябва да се направи бързо. Уредих ченгетата да не се пречкат, но няма да е задълго, така че действайте бързо. — Той се обърна към Масино. — Харесва ли ти, мистър Джо?

— Аха. Сече ти акълът. Така че, о’кей, ще си взема едноседмична отпуска в Маями. — Той се втренчи в Анди. — Когато се върна, очаквам парите да са в сейфа, а онези тримата оправени.