Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 100

Масино седна, лицето му се помрачи от ярост.

— Накарай Ърни и Тони да хванат този кучи син и да го доведат. Ще си поприказвам с него! Ще го направя на кайма!

— Не — възрази Анди спокойно. — Трябват ни Бианда и парите. Така че ще поставим капан. Следобед с теб ще отидем в града и пред Сами ще кажеш, че Бианда вече е в Хавана — чул си го от Луиджи, така че си се простил с парите си. Тогава си прибираме момчетата, които наблюдават боксовете, и когато Сами провери отново, ще открие, че мястото е чисто. Ще съобщи това на Бианда и той ще се върне. — Анди се вторачи в Масино. — Трябва ни само Тони, който да седи тук със снайперистка пушка със заглушител.

— Искам онова копеле живо.

— Не е ли по-добре да е мъртъв, но парите да се върнат?

Масино помисли върху това.

— Може би.

— Повече от може би, мистър Джо. Тогава няма да има нужда да плащаме на Големия човек. Ще си оправим работата сами. Така ще спестим много пари.

Масино разтегна устни в дивашка усмивка.

— Е, работи ти мозъкът. — Той потупа Анди по ръката. — Поне ще мога да се погрижа за онова едро копеле. — За момент се замисли. Изражението му беше свирепо. — И за курвата.

Глава единадесета

Автобусът на „Грейхаунд“ ги остави на автогарата в Брънзуик. Джони отиде на информацията и попита момичето за евтин приличен хотел.

То беше хубавичко дребно същество с руси къдрици и дълги фалшиви ресници и беше много услужливо.

— Може да ви се сторя предубедена — рече, — но чичо ми е собственик на хотел „Уелкъм“. Струва тридесет долара на ден — пълен пансион, и храната е прекрасна. Точно за вас. — Момичето изпърха с ресниците си първо към Фрида, след това към Джони. — Честно ви казвам, там ще ви хареса.

— Добре, благодаря — съгласи се Джони. — Как да го намеря?

— Третият нагоре по главната улица. Не е далече.

С багажа в ръце — Фрида вървеше до него, Джони пое по главната улица. Цената малко го бе обезпокоила. Нямаше представа колко дълго щеше да се наложи да останат в хотела.

Но когато ги заведоха в голямата стая с двойно легло, две удобни кресла, баня и цветен телевизор, той престана да се тревожи.

Двамата взеха по един душ и се мушнаха в леглото. Прекараха остатъка от следобеда прегърнати. Около седем и половина слязоха в ресторанта и с удоволствие погълнаха чудесната вечеря.

Джони с радост отбеляза, че Фрида беше много по-спокойна и дори весела. До полунощ гледаха телевизия, после си легнаха. Никой от тях не споменаваше за мафията или за парите. Те съзнателно се оставиха на насладата от удобствата, като отчаяно се вкопчиха в това, за което и двамата знаеха, че е кратък момент на безопасност.

На следващата сутрин Джони се обади на Сами. Фрида, седнала в леглото, слушаше. Когато затвори, се погледнаха.

— Ще знаем утре по това време — каза Джони.

— Смяташ ли, че всичко ще е наред?

— Можеш и сама да си отговориш. — Той се върна в леглото. — Бебче, искам си лодката. Имаш ли нещо против?

— Не, разбира се. И аз я искам. — Тя сложи ръка върху неговата. — Искам я за теб, защото те обичам.