Читать «Майтреи. Змията» онлайн - страница 16

Освен мене имаше трима слуги и пазачът на бунгалото; случеше ли се да дойде някой пътник — инспектор от ютена плантация, чиновник от някое министерство или търговец на чай, отправил се за Китай, — изпивахме по една бутилка уиски. Пиех всяка вечер, след като свършвах инспекцията и пристигах в бунгалото да се изкъпя. Това беше часът, когато едва усещах плътта си; случеше ли се да се одраскам, не ме болеше. Все пак усещах нервите си като мрежа от живак, треперех, дъхът ми ставаше горещ, главата ми се замайваше, щом се надигнех от стола, и оставах загледан в пространството, без воля, извън времето. Слугата ми донасяше на масичката бутилка уиски и бутилка сода, а аз пиех бавно, с подпряна на гърдите брадичка, изтегнал се морно по пижама в преносимия шезлонг, докато не усетех как ласкава топлина съживява тялото ми — тогава скачах, разтривах слепоочията си, обличах се и тръгвах да се разхождам под дъжда. Като вдишвах наситения с фини топли капчици въздух, мечтаех за скромен и щастлив живот във ферма край някой град, до който бих могъл да ходя всеки ден с автомобил. Тези скитания в дъжда бяха моите моменти на слабост — оставах вън, докато не ме обземеше желание да работя или да спя. Спях дълго и тежко, особено когато се наложи да работя за три седмици на четирийсет мили северно от Садия. Връщах се в бунгалото с кола, понякога дори след полунощ, защото се налагаше да избягваме разположените в низините пътища и да търсим само шосетата по склоновете. Заспивах облечен и неизмит, след като изсърбвах чаша чай с много ром и хинин, защото на другия ден преди девет вече трябваше да съм на път. Все повече занемарявах тоалета си. През онези месеци на развихрилите се мусони в целия район нямаше нито един бял; останали бяха само няколко семейства евроазийци, при които се отбивах понякога от скука — само за да чуя английска реч и за да пийнем нещо.

Дойдеше ли неделя — когато слугите ми заминаваха с влака за Шилонг да донесат провизии, — спях до обяд, събуждах се с размътен мозък и с блудкав вкус в устата и оставах в леглото по цял ден, преписвайки бележките си в дневника. Исках по-късно да публикувам книга за истинския живот на белия човек в Асам и анализирах себе си най-подробно: описвах както дните на безволие и неврастения, така и дните (по-многобройни, естествено) на смели начинания, на горди усилия, на растеж.