Читать «Майтреи. Змията» онлайн - страница 14
Мирча Елиаде
— Много те обичаме, Алън, и аз, и съпругата ми, и често мислим за теб. Жалко, че не разбираш езика ни…
Тогава не се замислих над тези неща. Запитах се (съвсем разсеяно) защо Сен е предпочел мен пред всички свои сънародници и си отговорих просто — че го е направил заради моите качества. Винаги съм съзнавал, че имам деловитост и енергия на бял цивилизатор и че ще бъда от полза за Индия.
Когато Харолд научи това, веднага реши да отпразнуваме повишението ми и по-голямата заплата с малък банкет в „Чайна-таун“. Поканихме момичетата и заминахме с два автомобила; бяхме шумни, в добро настроение, лекомислени. Когато излязохме от Парк Стрийт и поехме по Чоранги Роуд, започнахме надпревара с колите, като всички викахме по шофьора (нашият беше един великолепен сикх, който бе воювал във Франция и все викаше:
— Ще падна! Ще се уплашиш ли, ако падна?
На пресечката с Дхърмтълла Стрийт таксито ни трябваше да изчака преминаването на трамвая. Другата кола ни бе изпреварила и всички се ядосвахме на лошия късмет. Тогава край нас премина колата на инженера и аз неочаквано потръпнах, като видях, че до него са съпругата му и Майтреи. Изчервих се глупаво, докато ги поздравявах, а той се усмихна презрително, докато госпожата ме изгледа с ужас и удивление, които не можех да изтълкувам. Само Майтреи вдигна събрани длани пред челото си и отговори на поздрава ми, заинтригувана донемайкъде от компанията и от момичето, което бях прегърнал. Опитах се и аз да направя този индийски поздрав и в същия момент си дадох сметка колко глупава е ситуацията. Тогава изпитах известна паника, докато колата потегли. Като обърнах глава, видях да се ветрее шалът на Майтреи с цвят на блед чай.
Другарите ми се развеселиха от смущението ми и от уважението, което бях проявил спрямо „един негър“
— В скоро време вероятно ще те видя да се къпеш в Ганг, Алън — каза ми злобничко Гърти.
— Как можеш да поддържаш връзки със семейство негри? — възмути се още веднъж Харолд.
Шофьорът обаче, който беше забелязал сцената, бе възхитен. Когато му платих пред ресторанта, изрече следните думи на френски, за да не разберат другите:
— Très bien, sahib, jeune fille à vous. Bahut achhal.9
На другия ден сутринта, когато се срещнах с Нарендра Сен, той ме попита най-непринудено:
— С кого беше снощи, Алън?
— С приятели, сър — отговорих аз със заядлива вежливост.