Читать «Време да убиваш» онлайн - страница 304

Джейк попиваше всяка дума, затаил дъх. Дочу стъпки. Уанда Уомак се приближи до мрежестата врата. Усмихна му се и се разплака. Той я гледаше през мрежата, но нямаше сили да проговори. Прехапа устни и кимна.

— Благодаря — едва успя да прошепне Джейк. Тя избърса очи и кимна.

На Крафт Роуд стотина коли бяха задръстили двете страни на алеята към дома на Хейли. Децата играеха, а родителите им седяха под сенчестите дървета или върху капаците на колите. Хари Рекс паркира до пощенската кутия. Лестър го сграбчи и рече:

— Ти пак успя, отново спечели.

Стискаха ръце и потупваха гърбове, докато прекосят двора и се качат на верандата. Ейджи го прегърна и възхвали бога. Карл Лий се надигна от люлката и тръгна надолу по стъпалата, следван от семейството и близките си. Наобиколиха Джейк и двамата прочути мъже застанаха лице в лице. Сплетоха ръце и се усмихнаха безмълвно един на друг. После се прегърнаха. Наоколо ръкопляскаха и викаха.

— Благодаря ти, Джейк — рече тихо Карл Лий.

Адвокат и клиент седнаха на люлката и започнаха да отговарят на безброй въпроси за процеса. Лусиен и Хари Рекс се присъединиха към Лестър и неговите приятели под едно дърво за някое и друго питие. Тоня тичаше и подскачаше из двора със стотина други деца.

В два и половина Джейк седна на писалището си и се обади на Карла. Хари Рекс и Лусиен пресушиха остатъка от маргаритата и вече бяха на градус. Джейк пи кафе. Съобщи на жена си, че след три часа ще излети от Мемфис и ще бъде в Северна Каролина в десет. Да, добре е. Всичко е наред, всичко е свършило. Чакат го десетки репортери, нека тя не изпуска вечерните новини. Той ще се срещне за малко с журналистите, после тръгва за Мемфис. Обича я, копнее за тялото й и скоро ще бъде при нея. Джейк затвори слушалката.

Утре щеше да се обади на Елън.

— Защо тръгваш точно днес! — викна Лусиен.

— Много си загубен, Джейк, и това си е. Чакат те хиляди репортери, а ти си вдигаш чукалата. Глупак си, и туйто — крещеше Хари Рекс.

Джейк се изправи.

— Как изглеждам, момчета?

— Ще бъдеш най-големият тъпак, ако напуснеш града — каза Хари Рекс.

— Остани още ден-два — молеше го Лусиен. — Открива ти се възможност, която никога няма да се повтори. Послушай ме, Джейк.

— Успокойте се, момчета. Сега ще се срещна с тях, ще ги оставя да ме щракат, ще отговоря на няколко от глупавите им въпроси, после заминавам.

— Ти си луд, Джейк — каза Хари Рекс.

— Съгласен съм с теб — рече Лусиен.

Джейк се погледна в огледалото, оправи вратовръзката на Стан и се усмихна на приятелите си.

— Радвам се, че ви има, момчета. Наистина се радвам. За това дело ми платиха деветстотин долара и смятам да ги изпием заедно.

Те изляха в гърлата си последните глътки маргарита и тръгнаха след Джейк Бриганс надолу по стълбите. Репортерите ги очакваха.

info

Информация за текста

John Grisham

A Time To Kill, 1989

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009