Читать «Време да убиваш» онлайн - страница 303

— Имам един въпрос, Лусиен — каза Джейк.

— Какъв е той?

— Искам да ми отговориш направо.

— Какъв е въпросът?

— Направи ли сделка със Сискоу?

— Не съм, момчето ми, ти сам си спечели делото.

— Заклеваш ли се?

— Заклевам се в бога. Върху една камара библии.

На Джейк му се искаше да е истина и повече не отвори дума за това. Пътуваха мълчаливо в душната жега и слушаха как Хари Рекс припява на касетофона. Изведнъж Джейк посочи нещо встрани и извика. Хари Рекс наби спирачки, направи бясно ляв завой и се пое по друг чакълест път.

— Къде отиваме? — попита Лусиен.

— Само за секунда ще се отбием на едно място — отвърна Джейк, загледан в редицата от къщи, към които се приближаваха. Посочи втората, Хари Рекс сви по алеята и паркира под сянката на клонесто дърво. Джейк изскочи навън, огледа двора и се качи на верандата. Почука на рамката на мрежестата врата.

Появи се един мъж. Непознат.

— Кого търсите?

— Аз съм Джейк Бриганс и…

Вратата рязко се отвори, мъжът се втурна на верандата и сграбчи ръката му.

— Радвам се да се запознаем, Джейк. Аз съм Мак Лойд Кроуъл. Бях в разширения състав, който за малко не освободи обвиняемия още тогава. Ти свърши чудесна работа. Гордея се с теб.

Джейк поклати глава и си повтори името му. И тогава си спомни. Мак Лойд Кроуъл, оня, който бе казал на Бъкли да си затваря устата и да си наляга парцалите.

— О, да, Мак Лойд, сега си спомням. Благодаря ти.

Джейк погледна притеснено към вратата.

— Уанда ли търсиш? — попита Кроуъл.

— Да, нея. Просто минавах и си спомних адреса й, нали проучвах заседателите.

— Не си сгрешил. Тя живее тук, пък и аз съм при нея повечето време. Е, не сме женени, но я караме заедно. Полегнала е вътре, подремва си. Много е изтощена.

— Не я буди.

— Тя ми каза какво се е случило. Направила го е, за да спечелиш.

— Какво е направила? Какво се е случило?

— Накарала ги е да си затворят очите и да слушат думите й. Накарала ги е да си представят, че малкото момиченце има руса коса и сини очи, а двамата нападатели са черни, вързали са десния й крак на едно дърво, а левия — на кол от ограда, изнасилили са я няколко пъти и са я ругали, че е бяла. Казала им да си представят как малкото момиченце лежи и се моли да дойде татко й, а те я ритат в устата, избиват й зъбите, натрошават й челюстите и й счупват носа. Казала им да си представят как двама негри я поливат с бира, пикаят по лицето й и се хилят като идиоти. После им казала да си представят, че това момиченце е тяхно — то е тяхна дъщеря. Помолила ги да бъдат честни пред себе си и да напишат на лист хартия дали те биха убили тези черни скотове, ако имат такава възможност. И направили тайно гласуване. Всички заявили, че ще ги убият. Председателят преброил гласовете. Дванайсет на нула. Уанда им казала, че би седяла в стаята на заседателите до зимата, но пак няма да гласува да го осъдят и ако те били честни пред себе си, щели да се чувстват по същия начин. Десет от тях се съгласили с нея, само една жена се противяла. Всички започнали да й крещят и така я наругали, че накрая и тя отстъпила. Там вътре е било жестоко, Джейк.