Читать «Време да убиваш» онлайн - страница 299

— Ти сигурно си роднина с някои от тях — каза Джейк.

— Благодарение на инстинктите на прадедите ми сигурно съм роднина с всички.

Телефонът иззвъня. Тримата замръзнаха и го загледаха. Джейк се надигна със затаен дъх: Хари Рекс вдигна слушалката, после я върна на мястото й.

— Грешка — каза той.

Те се спогледаха, после се засмяха.

— И какво стана в първи клас? — попита Джейк.

— Добре де, продължавам. Когато дойде време да тръгвам на училище, Уили Рей и останалите ми приятелчета се качиха в автобуса и заминаха в училището за черни. Аз също се качих, но шофьорът много внимателно ме хвана за ръката и ме накара да сляза. Плаках и виках, а чичо ме заведе вкъщи и каза на майка ми: „Лусиен се качил в негърския автобус.“ Тя беше ужасена и ми тегли един бой. И баща ми ме би, но след години призна, че постъпил глупаво. Така че мен ме пратиха в училището за бели, където си останах завинаги малкото богато момче. Всички мразеха малките богаташките синчета, особено в такъв беден град като Клантън.

Не че бях кой знае колко хрисим, но всеки си изкарваше яда на мен и ме мразеше, защото имахме пари. Затова никога не съм отдавал значение на парите. Оттогава започна и моя антиконформизъм. В първи клас. Реших да не бъда като майка си, защото тя беше вечно намръщена и гледаше на света отвисоко. Баща ми пък имаше прекалено много работа, за да се забавлява. Та аз си рекох: Майната му. Ще се забавлявам. Джейк се протегна и стисна очи.

— Нервно ли ти е? — попита Лусиен.

— Иска ми се всичко да е свършило вече.

Телефонът иззвъня и Лусиен го грабна. Заслуша се, после затвори.

— Какво става? — попита Хари Рекс.

Джейк беше впил поглед в Лусиен. Часът бе настъпил.

— Обади се Джийн Гилеспи. Съдебните заседатели са готови.

— Господи! — Джейк разтърка слепоочията си.

— Джейк, чуй ме добре — заговори наставнически Лусиен. — Милиони хора ще видят това, което ще се случи. Искам да се владееш. Внимавай какво ще говориш.

— А какво да правя аз? — замънка Хари Рекс. — Повръща ми се.

— Струва ми се много странно точно ти да ме съветваш така, Лусиен — рече Джейк, закопчавайки сакото на Стан.

— Много нещо ми е минало през главата, затова. Покажи колко си добър. Ако спечелиш, внимавай какво говориш пред пресата. Бъди самоуверен и благодари на съдебните заседатели. А ако загубиш…

— Ако загубиш — обади се Хари Рекс, — плюй си на петите, защото ония негри ще взривят съда.

— Страх ме е — призна Джейк.

Ейджи се качи на предните стъпала и обяви, че заседателите са готови с решението. Помоли за тишина и в миг тълпата утихна. Пристъпваха към предните колони. Ейджи ги помоли да паднат на колене и да се молят. Те покорно го послушаха и се отдадоха на горещи молитви. Всеки мъж, жена и дете на предната морава се Обръщаше към господа и го молеше да пусне техния събрат на свобода.